Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 35

— Единият от нас ще трябва да пилотира тая чиния — каза Рип. — Аз три-четири пъти съм управлявал стария аероплан на чичо ми. Бих опитал, ако ти предпочиташ първо да прочетеш ръководството.

Чарли седна на седалката, пресегна се за колана и го закопча.

— Дотук беше лесната част — въздъхна тя. — Имаш ли някаква представа как се пали това чудо?

— Всъщност… — измърмори Рип, пресегна се за стартиращата ръчка и я натисна навън. Пултовете светнаха, датчиците и уредите замигаха, компютърните екрани се включиха и от машинния отсек се чу бръмчене.

— Боже мой! — Възклицанието неволно се изплъзна от устните на Чарли Пайн. — Мислех, че се шегуваш.

— За трети път го паля. Оная нощ го оставих да работи цял час, докато другите спяха.

Тя зяпаше с отворена уста.

— Най-готини са компютрите — ухилено продължи обясненията си Рип. — Всеки е обозначен със символи. Още не съм сигурен, че разбирам всичките, но ми се струва, че ще се ориентирам, когато излетим.

Чарли обърна глава и впери очи в лицето му.

— Кой си ти все пак?

— Казвам се Рип Кантрел. Хайде, можеш ли да пилотираш това нещо?

Тя погледна пултовете и се опита да се ориентира.

— Този тук — пресегна се той и го докосна — трябва да е щурвалът. Мисля, че чинията лети като хеликоптер. Виждаш ли педалите? Изпълняват същата функция като рул, струва ми се, че задействат маневриращите дюзи.

— Пилотирал ли си хеликоптер?

— Летял съм с хеликоптер. Наблюдавах как го пилотират. — Рип отново й се усмихна, за да успокои опасенията й. Не се чувстваше напълно уверен, но не искаше тя да разбере.

— Онова нещо отляво според мен контролира гравитационното поле. Ако съвсем лекичко го повдигнеш…

Летящата чиния се отдели от земята, леко се наклони и плазовете й докоснаха камъка. Чарли компенсира с щурвала в дясната си ръка, после го пусна. Едва натисна педалите с крака… и усети, че корабът се обръща.

— Върха! — ахна вкопчилият се в облегалката Рип.

Навесът покриваше летящата чиния и Чарли не можеше да се издигне повече, иначе платнището щеше да се залепи за купола. Тя лекичко натисна дясната ръчка напред.

Корабът плавно излетя изпод навеса. Наоколо се вихреше пясък като от хеликоптерна перка.

Дъч Хааген стоеше с вдигнати ръце, когато чу вика на Бил Тагарт. Той се озърна назад към летящата чиния.

Космическият кораб като безшумен сребрист силует изплуваше от светлината на прожекторите и се приближаваше към тях.

Движеше се бавно, като хеликоптер. Само че без никакъв звук. Изглеждаше странно, като в ням филм.

— Мили боже! — ахна Бил.

— Ако малкия разбие това нещо… — Професор Солди изруга. Знаеше със сигурност, че Рип Кантрел е на пилотската седалка.

Либийският командир не вярваше на очите си.

Той закрещя на арабски, насочи пистолета си към летящата чиния и дръпна спусъка.

Войниците му изстреляха откоси автоматичен огън. По корпуса на тялото заиграха искри от рикоширащите куршуми.

Чарли вдигна лоста и натисна назад щурвала. Летящата чиния се наклони нагоре. Двамата с Рип чуваха трополенето на куршумите по кораба.