Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 26

Военният стоеше в отворения люк, мигаше и зяпаше. Огледа се наоколо, после бавно се качи вътре. След него влязоха майор Стиборек и Чарли Пайн.

— О! — промълви тя, когато се озова вътре и спря до отворения люк. — Господи!

— Готина е, нали? — тихо рече Рип, като наблюдаваше изражението на лицето й.

— Истинска… летяща… чиния!

— Вече не се произвеждат такива — въздъхна младежът и отново плъзна поглед по контролния пулт. Погали с длани уредите и леко ги опипа с пръсти.

— Невероятно! — повтори Чарли и се приближи до него.

— Моя е, нали се сещаш — тихо заяви той.

Жената не отговори, просто продължаваше да се оглежда.

Зад нея полковникът и майорът бяха започнали да проучват кораба. Надникнаха в машинния отсек с фенерчета, после провряха глави вътре. Не обръщаха никакво внимание на Рип и Пайн.

— И ще си я задържа — прибави той.

Седеше на пилотската седалка и слушаше възклицанията и сепнатите забележки. Тримата едва се събраха в машинния отсек. Скоро откриха ядрения реактор и започнаха да обсъждат какво гориво може да използва кораба. Полковник Уест надзърна отвътре, гневно стрелна с поглед Рип и недвусмислено му нареди да излезе.

Младежът неохотно се изправи от седалката и напусна летящата чиния. Полковникът го последва и заповяда на един от сержантите да донесе видеокамера и детектор за радиация.

Рип бавно закрачи към лагера. По средата на пътя спря и седна на земята.

Тъмният силует на летящата чиния се очертаваше на фона на прожекторите. Дали бе постъпил правилно, като я беше отворил?

След малко го обзе умора. Бе преживял тежък ден.

Той с усилие се изправи на крака и се запъти направо към палатката, в която спяха с Дъч и Бил. Те седяха заедно с професора навън при лампите.

Докато се вмъкваше в спалния си чувал, Рип чу археолога да пита:

— Между другото, какво е това хлапе?

— Беше един от двестате кандидати за тая работа — отвърна Дъч. — Шефът ми го избра. Може да завърши следването си за един семестър, но мисля, че ще се разтакава поне още един.

— През повечето време ми се струва, че е точно такъв, какъвто изглежда — младеж по дънки и мръсна тениска — замислено рече Солди. — Обаче има моменти, когато е направо гениален.

— Рип полага страхотни усилия да изглежда нормален — съгласи се Дъч. — Но е невероятно интелигентен. Струва ми се, че не познавам по-умен човек от него.

Рип Кантрел насмешливо изсумтя. После пъхна глава под възглавницата и моментално потъна в сън.

Събуди го рев на хеликоптери. Слънцето вече грееше високо в медното небе, когато той подаде глава през отвора на палатката, примижа и се заозърта наоколо да ги види. Две големи машини.

Описаха кръг около района и увиснаха на разстояние от летящата чиния.

Рип се намъкна в дънките и си обу обувките.

Дъч и Бил приготвяха закуската на газовата печка, а археологът пушеше лула и пиеше кафе.

— Като че ли си имаме още компания, а? — отбеляза Рип.

— Доста неочаквана, поне така ми се струва — рече Бил и кимна с глава към сержантите от Военновъздушните сили, които наблюдаваха вертолетите с автомати в ръце.