Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 128

Долу имаше тесен коридор, който завиваше надясно към къщата. Подземният тунел бе осветен от електрически крушки на всеки десетина-петнайсет метра. Рип се затича напред.

Стигна до друго стълбище. Вратата горе не беше заключена. Озова се в тесен коридор.

Стори му се познат…

Бе идвал тук и преди! Намираше се под къщата. Продължи да тича, стигна до врата със стъклено прозорче, погледна през него и видя кухнята. Вътре не се мяркаше никой.

Като вървеше приведен и се криеше зад плотовете, той прекоси помещението и надникна в трапезарията.

От прозорец на прозорец се движеше мъж с автомат и гледаше навън.

Рип се озърна назад. Видя някаква точилка и я вдигна. В този момент вратата на трапезарията се отвори и той се наведе надолу.

Мъжът навлезе между плотовете. Докато минаваше припряно покрай Рип, младежът го удари с точилката по коляното.

Онзи тежко се стовари на пода и изруга. Преди да успее да завърти автомата си в тясното пространство, Рип го фрасна с точилката по главата. Разнесе се отвратителен звук от удар на дърво по череп. Австралиецът се строполи на пода с грозна псувня.

Рип изскърца със зъби. Трябваше да го удари по-силно, да рискува да му строши черепа. Отново замахна с точилката, ала този път вложи повече сила.

Мъжът се отпусна неподвижно.

Рип взе автомата, провери пълнителя и дръпна затвора. Да, зърна проблясък на месинг.

Предпазителят трябваше да е онова лостче там. Беше вдигнат.

Достатъчно бе ходил на лов като тийнейджър, за да познава оръжията, но никога не беше държал истински автомат. В джобовете на австралиеца откри два резервни пълнителя.

Мъжът беше в безсъзнание. Или мъртъв. Рип докосна сънната му артерия. Имаше пулс. Опипа черепа му на мястото на удара — имаше цицина колкото яйце. Черепът обаче бе здрав.

Насочи автомата напред и се измъкна от кухнята, мина през трапезарията и продължи навътре в къщата.

Капитан Коки Овада от японските сили за самоотбрана залегна до вратата на хангара и се опита да си поеме дъх. Четирима негови бойци допълзяха при него.

Беше пристигнал с шестима души, но двама вече бяха мъртви.

Овада натисна бутона на микрофона върху опакото на лявата си длан.

— Червен едно е при вратата на хангара. Влизаме.

— Тук син едно, ясно. — Син едно беше започнал деня с двайсет и двама командоси. Коки Овада не го попита колко са останали живи.

— Червен две, отвори вратата.

Лейтенант Кавагучи изпълни заповедта и Овада се хвърли вътре с насочен напред автомат.

Не забеляза хора.

Летящата чиния се намираше в средата на помещението.

Овада обходи с поглед сумрачния хангар, готов да открие огън. Не се мяркаше жива душа.

Остави двама от хората си навън, после заедно с Кавагучи се приближи към летящата чиния.

Невероятно. Беше толкова голяма, толкова…

— Червен едно!

Овада погледна Кавагучи, който посочи кърваво петно на бетонния под. Капитанът кимна, обърна се към летящата чиния и я обиколи. Дюзите за отработилите газове сочеха към задната стена, следователно машината бе обърната към затворената врата на хангара.