Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 130

— Няма да е лесно да се доберем до хангара — извика Чарли, докато тичаха по коридора.

— На горния етаж! Да се качим на горния етаж! В стаята с прозорци!

— На покрива ли? Защо?

Рип се насочи към стълбището и запрескача стъпалата. Чарли нямаше друг избор, освен да го последва.

Ракетите томахоук стигнаха до австралийския бряг на север от пристанището на Сидни. По това време вече бяха превключили на режим, който им позволяваше да следват очертанията на релефа. Летяха едва на шейсетина метра над земята. Радарите в носовете им сканираха траекторията за препятствия. Минаха над ниски хълмове и заобиколиха радиокула, като през цялото време сверяваха изчислената си позиция с информацията от сателитната система за глобално позициониране. Почти не се налагаха корекции.

Червен три, капитан Икеда, повика Коки Овада при летящата чиния.

— Не мога да отворя люка — видимо ядосан, призна пилотът изпитател. — Не се сещам как да го направя.

— Има ли друг начин да влезем?

— Не и ако искаме да излетим.

— Продължавай да опитваш.

Овада се обади на Син едно по радиостанцията и поиска информация за положението.

— Отблъснахме ги. Явно никой не бърза да напусне окопа или бункера си.

— Ами хората в къщата?

— Още са там. Преди известно време някой стреля през един прозорец, но после престана. Успяхте ли да се качите на летящата чиния?

— Работим по въпроса. — Овада се обърна към пилота: — Трябват ли ти инструменти?

— Инженерите казаха, че американката отваряла люка с ръка. Без инструменти.

— Не бързай — каза му капитанът със спокойствие, каквото всъщност не изпитваше. За да му даде време да помисли, той се върна при другите двама до отворената врата.

Овада коленичи на пода.

Бяха толкова близо! И все пак, ако не успееха да се качат на летящата чиния, щеше да се наложи да я унищожат. Единият от войниците, които бяха залегнали до хангара, носеше две оптично насочващи се противотанкови гранати. Вече бяха използвали две: една срещу укрепения бункер и втора срещу танк. Бойната глава щеше да пробие дупка в летящата чиния и да предизвика пожар. Щяха да довършат работата с някоя и друга магнезиева граната, хвърлена през отвора. Би било ужасна загуба, със съжаление си помисли Овада.

— Не ги пускай тук — извика Рип на Чарли, когато изкачи стълбището и влетя в атриума.

Тя се затича към асансьора и натисна бутона. Долепи ухо към вратата и чу бръмчене.

Рип се втурна в голямата зала, за да види дали има някой.

Зад голямото бюро в средата седеше жена, която държеше телефонна слушалка в ръка.

— Коя сте вие? — попита я той.

Жената затисна слушалката с длан.

— Аз съм Бърнис Керингтън-Смит, ако изобщо ви интересува. А кой сте вие, ако смея да попитам?

— По-късно. С кого разговаряте?

— Не е ваша…

Той се хвърли напред, изтръгна слушалката от ръката й и я затръшна.

— Разговарях с майка си — ядосано възкликна Бърнис. — За кого се мислите? Ще кажа на Роджър да ви изхвърли, ако продължите да се държите така.

— Тук се води война, а вие си приказвате с майка си, така ли?