Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 126

Младежът понечи да се изправи на крака.

— Стой! — извика австралиецът и вдигна автомата. — Не мърдай.

Рип седна.

Пазачът стана и заднешком влезе в яслата зад себе си, за да не го виждат от двата входа на конюшнята.

— Ще чакаш някой да дойде и да те убие ли? — надвика грохота Рип.

Мъжът не знаеше какво да прави, това бе очевидно. Той отвори прозореца на яслата зад себе си и предпазливо надникна навън.

Рип се стегна. Това беше неговият шанс, само да успееше да се измъкне от конюшнята!

Няколко куршума се забиха в касата на прозореца, през който гледаше пазачът. В неподвижния въздух се посипаха трески и прах.

Пазачът изскочи в коридора. Отново се озърна в двете посоки и се затича към изхода откъм къщата. Стрелбата се ожесточаваше. Като че ли някой стреляше точно пред сградата.

Рип надникна иззад ръба на яслата. Пазачът огледа участъка пред конюшнята, приведе се и се втурна навън.

Младежът тичешком го последва и също надзърна през вратата. Пазачът лежеше на пет-шест метра, а автоматът му бе отхвърчал. Мъжът бе абсолютно неподвижен, явно мъртъв.

Рип отскочи назад. Чуваше куршумите да се забиват в стените и гредите, почти като трополене на дъжд, само че по-неравномерно.

В този момент в конюшнята отекна изстрел на танково оръдие. После втори.

Какво ставаше, по дяволите?

Грохотът на битката очевидно свари Хедрик и европейската делегация неподготвени. Пиеро настояваше да му кажат кой стреля и какво означава това. Милиардерът вдигна телефона.

След трийсет секунди Красноярски и шефът на китайската делегация се втурнаха в библиотеката.

Пиеро отиде при големия прозорец зад бюрото на Хедрик и погледна навън. Точно в този момент нещо прелетя през горното стъкло и го разби. Французинът се хвърли да се прикрие, а по килима се посипа дъжд от стъкла.

— Намерете ги — извика по телефона австралиецът. — Доведете ги в библиотеката под въоръжена охрана. — Той затръшна слушалката и съобщи: — Японски командоси. Най-малко дванайсет, опитват се да се доберат до летящата чиния.

— Ако не получим летящата чиния непокътната, няма да ви платим нито цент — отсече Пиеро достатъчно високо, за да го чуе и Чарли Пайн.

— Естествено — изсумтя Хедрик.

— Трябва да тръгнем веднага, докато още можем.

Хедрик избърса челото си с носна кърпичка, после попи потта от дланите си. Нов куршум улучи друго стъкло на големия прозорец и го разби. Австралиецът дори не трепна.

Чарли облече якето си, отиде при малкия бар и си наля чаша вода.

Милиардерът има сериозен проблем, помисли си тя. Сегашната му нерешителност доказваше, че с право се бе съмнявала в намеренията му. Той нямаше да позволи летящата чиния да стигне до Париж. Ако обаче я унищожеше преди да получи парите на европейците, сигурно нямаше да му платят. Летящата чиния трябваше да е непокътната и Пиеро — жив, докато парите пристигнеха в банките на Хедрик, иначе никога нямаше да се докопа до тях.

И после дойдоха японците. Командосите или се опитваха да откраднат летящата чиния, или да я унищожат и ако успееха, Хедрик нямаше да получи пари от никого. Страхотен проблем.