Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 127
Стивън Кунц
Чарли си наля нова чаша вода. През прозореца профучаха нови куршуми и мъжете около бюрото на Хедрик се наведоха под равнището на перваза.
— Къде е военната ми защита? — изрева Хедрик на двамата политици, които бяха залегнали на пода до него.
Сякаш в отговор на въпроса му отекна изстрел на танково оръдие. Вибрациите строшиха още две стъкла.
Точно в този момент Ред Шарки и двама от хората му въведоха ръководителя на японската делегация Хидео Ота под прицела на оръжията си. Шарки държеше радиостанция.
Хедрик се хвърли към Ота като тигър.
—
На японеца му беше писнало от него. Лицето му се изкриви от злоба.
— Откъде да знам? — със силен акцент отвърна той.
— Струва ми се, че вашето правителство се опитва или да открадне, или да унищожи летящата чиния. Знаели сте, че ще го направят.
— Не ме интересува какво ви се струва — хладнокръвно скръсти ръце Ота.
Хедрик го зашлеви. Японецът се престори, че изобщо не го е заболяло.
Явно смаян от собственото си поведение, Хедрик отстъпи няколко крачки назад и отново избърса лицето си. После прибра кърпичката в джоба си, изправи рамене и поправи маншетите и вратовръзката си.
Погледът му спря върху Чарли Пайн.
— Закарайте летящата чиния в Париж — нареди милиардерът.
— Как ще стигне до хангара? — попита Ред Шарки. — Там се води истинска война.
Двете ракети томахоук летяха само на трийсет метра над вълните. Нито дъждът, нито бурята, през които преминаха, не им повлияха по какъвто и да било начин.
Екипажът на едно рибарско корабче видя ракетите. Още преди да ги зърнат, моряците чуха двигателите. Един от тях посочи с ръка и след секунди първата ракета профуча почти над кораба, последвана след минута от втората на стотина метра разстояние.
Когато изчезнаха в мъглата на запад и шумът на двигателите им утихна, рибарите заобсъждаха видяното. Капитанът съобщи по радиостанцията на жена си в Сидни и я остави да решава дали трябва да осведоми властите за ракетите. След това рибарите продължиха работата си.
Рип Кантрел тичаше по централния коридор на конюшнята и надзърташе във всяка ясла. Ако намереше кола и стигнеше до къщата, където се намираше Чарли…
Нищо. Четири адски нервни коня пристъпваха от крак на крак в яслите си, високо цвилеха и забелваха очи, ала в конюшнята нямаше дори количка за голф.
Стигна до отсрещния край и надникна през цепнатините между дъските на вратата. Два танка се спускаха по склона, войници тичаха към окопите в подножието на хълма, над далечните дървета се вдигаха валма дим.
Пред погледа му нещо улучи единия танк. Той се разтърси и от отворения купол блъвна огън и дим. Танкът спря. През люка на купола се опита да се измъкне войник. Дрехите му горяха. Лицето му беше почерняло. Той се свлече напред по очи.
Рип се върна обратно в конюшнята, отвори една странична врата и откри склад за вино. Върху една бъчва имаше сребърен поднос с две празни чаши.
Провери в централния склад. Инструменти, седла, юзди, метли, чували със зоб… и врата. Отвори я. Надолу водеше стълбище. Той запрескача стъпалата и след миг чу вратата да се захлопва зад него.
