Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 124

Президентът го погледна безизразно. Не би се качил на една спасителна лодка с тоя човек — питбулите в Конгреса щяха да го изядат жив.

— Трябваше да поема железарията на баща ми — измърмори президентът.

— Искам да видя Рип — каза Чарли на пазача в конюшнята.

— Какво има върху подноса? — подозрително попита австралиецът.

Чарли повдигна кърпата и му показа чиния с горещо говеждо, варени картофи и зеленчуци.

— Имам заповед — изсумтя пазачът. — Да го застрелям, ако се опита да направи нещо.

Чарли отново покри подноса.

— И ще го сторя. Ако си мислиш, че няма, правиш голяма грешка.

— Приличаш ми на човек, който може да убие невъоръжен пленник.

Тя се наведе, остави подноса на пода и отново се изправи. Ако хванеше пазача неподготвен само за миг, можеше да го ритне или да го удари с лакът по шията.

Австралиецът бе прекалено подозрителен. Държеше показалец на спусъка и се целеше право в корема й. Ако се опиташе да го застреля с валтера, той щеше да я простреля.

— Не се приближавай — спря я пазачът. — Видях Ръгби след като го ритна.

Тя колебливо пристъпи към него и премести тежестта си.

— Недей, Чарли!

Беше Рип.

Пазачът продължаваше да се цели в корема й. Лицето му бе бледо и измъчено.

— Недей, Чарли — прошепна Рип. — Благодаря за кльопачката.

— Искат да откарам летящата чиния оттук — без да откъсва очи от австралиеца, каза тя. Мъжът беше глупав и уплашен, опасно съчетание.

— Хедрик може да ме пусне, след като заминеш — тихо рече Рип.

— Може.

— Съжалявам, че стана така.

— Ще се видим в Щатите, Рип.

— Да — дрезгаво отвърна младежът.

Тя заотстъпва назад, после се обърна и излезе от конюшнята.

* * *

Хедрик седеше на бюрото си в библиотеката, докато чакаше европейските му банки да съобщят за прехвърлянето на парите. Европейската делегация и двамата австралийски политици пушеха кубински пури и пиеха уиски. Пиеро изглеждаше в особено добро настроение.

Чарли застана на прага. Хедрик се извини и се приближи до нея.

— Дължите ми пари — заяви тя.

Милиардерът бръкна в джоба си и извади пачка стотачки.

— Струва ми се, че се уговорихме за три хиляди на ден плюс три бона за конкорда от Париж до Щатите. Тук са двайсет.

— В Париж ли искат да отидат?

— Да.

Чарли отдели около една трета от банкнотите.

— Не взимам бакшиш — каза тя и му върна останалите. Другите прибра в джоба на гърдите си и пъхна ръце в джобовете на якето си. В дясната си длан стисна валтера на Ръгби.

Хедрик повдигна вежди. Явно не беше свикнал хората да отказват пари.

— Очаквам да пуснете Рип, когато летящата чиния пристигне в Париж.

— А аз очаквам да закарате летящата чиния в Париж и да я оставите там заедно с Пиеро и компания.

— Аха.

— Ако искате да видите Рип жив.

Чарли присви очи. Изкушаваше се да извади валтера и да застреля тоя гад на място. Пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— Ако Рип не се прибере вкъщи жив и здрав, някой ден ще те убия, Роджър. Помни ми думата.

Хедрик я измери с поглед.

— Знаеш ли, май че говориш сериозно. Струва ми се, че ще опиташ.

Тя извади валтера от джоба си и го опря в корема му.