Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 107

Госпожа Хигинботам просия.

— Виждали ли сте летящата чиния?

Артър кимна с глава.

— Дори летях с нея. Приключение, каквото се преживява веднъж на сто години, казвам ви. — Той заговорнически сниши глас и се наведе напред. — Бях в летящата чиния, когато прелетяхме над денвърския Куурс Фийлд.

Тя се засмя. Дори адвокатът й се усмихна.

— Невероятно — след малко каза госпожа Хигинботам. — Ние сме затворници на това място и време, и все пак… — Старицата замълча.

— Бих могъл да ви кажа и останалото, госпожо Хигинботам, тъй като сте в петролния бизнес — след дискретно изчакване продължи Артър. — Летящата чиния работи с водород. Тя разделя водата на водород и кислород и изгаря водорода.

— И аз си задавах въпроса за горивото.

— Летящата чиния може да посочи пътя за употреба на водород като обичайно моторно гориво. То ще е по-чисто от бензина и много по-евтино, въпреки че самите двигатели може да са по-скъпи. — Той раздразнено разпери ръце. — Всичко това са само предположения. Предсказването на бъдещето без кристална топка е опасна работа. В момента летящата чиния е просто машина.

— Вчера следобед се обадих на някои хора — отвърна госпожа Хигинботам. — Поинтересувах се за вас, господа.

— Разумна постъпка — одобри Оли Кантрел.

Тя посочи с ръка.

— За вас, господине, чух много хубави неща от старшия съдружник в правната кантора, която използваме в Чикаго.

Беше ред на Оли да се засрами.

Възрастната жена продължи.

— Вие, Артър, сте известен технически консултант. Обадих се на главния си инженер — той не само е чувал за вас, но и ви познава. Казва, че на няколко пъти сте работил за „Уелстар“.

— Вярно е — кимна Артър.

— Имате патенти.

— Двайсет и седем. Повечето в областта на производствените процеси.

Госпожа Хигинботам ги изгледа последователно.

— Ако младият Рип стане собственик на летящата чиния и някак си получи право да лицензира технологията, каква ще е ползата за „Уелстар“?

Артър и Оли се спогледаха.

— Внимателно сме обмислили тоя въпрос, госпожо Хигинботам — заяви Оли. — Предлагаме ви четирийсет и девет процента печалба от всяка двигателна технология, разработена въз основа на летящата чиния.

Тя се обърна към адвоката си.

— Господин Хауъл, моля, подгответе договор за продажба с тези условия. — И отново погледна Артър. — Как е цялото име на Рип?

— Степфорд Сидни Кантрел.

— Нищо чудно, че му викат на прякор.

— Степфорд се казваше баща му.

— А Сидни?

— Майка му е от Сидни, щата Небраска.

— Ясно. Е, господин Хауъл, продайте летящата чиния на Степфорд Сидни Кантрел за сумата един долар в брой, като „Уелстар“ си запазва четирийсет и девет процента печалба от всяка водородна двигателна технология, разработена въз основа на летящата чиния. Това удовлетворява ли ви, господа?

— Можете да пропуснете думата „водородна“, госпожо Хигинботам — посъветва я Оли. — Летящата чиния има антигравитационна система, която ще остави хеликоптерите в миналото. Смятам, че понятието „двигател“ включва тая система, както и ядрения реактор, който е енергиен източник и за антигравитационната система, и за водния сепаратор.