Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 8

— Слабините — казах аз, мислейки си за хладнокръвието на Хоуп и за безупречния й начин на обличане. Всяко косъмче на мястото си. Да умре от загуба на кръв, на улицата… — Пробождането в слабините може да е свързано с това в сърцето — намек за осквернени чувства, осквернени от секса… Ако е така, раната в гърба също се връзва чудесно. Ударът в гърба обикновено се свързва с предателството, с подлостта, лицемерието.

— За да я прободе в гърба — каза Майло, — му е трябвало време да я обърне по корем. Затова и се заинтригувах, когато каза, че последователността може да е била предварително замислена. Представи си само, стоиш си там на улицата, току-що си убил някого. Щеше ли да си направиш труда за нещо подобно? За мен поне това си остава убийство от страст, но определено е било старателно замислено.

— Овладяна ярост — казах аз. — Налудничаво желание за интимност. Дали е бил човек, когото е познавала?

— Точно затова и ме интересува господин вдовеца.

— Но за човек като нея интимността би могла да има и съвсем други измерения. По време на промоциите Дивейн е представила лично книгата си пред милиони хора. Не е изключено да е извикала омраза у кой да е от тях. И не просто омраза, а маниакална омраза. Някой, който не е харесал автографа й, някой, който я е гледал по телевизията и се е почувствал патологично обвързан с нея. Славата е като стриптийза в затъмнена зала — не знаеш кой седи по редовете.

Майло замълча за известно време.

— Леле колко съм ти задължен, задето ми намекна, че броят на заподозрените клони към безкрайност… Ето ти сега нещо, което така и не стигна до вестниците — тя е имала навика всяка вечер да се разхожда пеш от половин до един час, кажи-речи по едно и също време. Около десет и половина, единайсет. Обикновено се разхождала с кучето си, ротвайлер, но през онзи ден животното страдало от сериозно стомашно разстройство и се наложило да го остави за вечерта във ветеринарна лечебница. Удобно, а?

— Отровили ли са го?

— Обадих се тази сутрин на ветеринаря и той ми каза, че така и не успял дори да си мръдне пръста за ротвайлера, защото още на сутринта той вече се чувствал добре. Докторът ми подхвърли, че в това нямало нищо необичайно, защото кучетата често ядели боклуци по улицата.

— А дали и в случая е било така?

— Не можел да прецени със сигурност. Освен това вече е твърде късно за каквито и да било изследвания. „Паз и Сие“ така и не са се сетили на времето.

— Да подхвърли нещо на кучето… — казах аз. — Би трябвало да е човек, който я е наблюдавал известно време и е изучавал навиците й.

— Или някой, който вече е познавал навиците й. Не мислиш ли, че съпругът пасва идеално в цялата картинка с кучето, символичните пробождания и прочее? Работа на рогоносец.

— А той дали е бил рогоносец?

— Не знам. Бих казал, по-скоро да. И ако Сийкрест е бил по-интелигентен от средностатистическия рогоносец, по-хладнокръвен, тогава защо да не отвлече вниманието от себе си, инсценирайки улично нападение?