Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 4

— Вземай го или по-добре го зарежи — сякаш изръмжаваше той. — С него и без него, все ще умреш.

Наистина, изглеждаше че извлича особено удоволствие от недостатъците на човечеството — в това се състоеше и чувството му за хумор — и все пак по някакъв странен начин, може би поради привличането на противоположностите, той беше най-близкият приятел на Дениъл Нимо.

В аптеката, която служеше и за неофициален клуб в района, имаше още двама мъже — Дейвид Мъри и Франсис Хармън, агентът на компанията „Кедив“. На Дениъл се стори, че с влизането му изведнъж се възцари тишина.

Хармън, новодошъл пришълец в града, беше ерген на около четиридесет, висок, с правилно телосложение, облечен в добре скроени космополитни дрехи, с гъста къдрава коса, здрави бели зъби и стаена неуморима жизненост изпод безгрижното изражение на руменото му лице.

Той кимна непринудено на Дениъл и се пресегна към покупката на тезгяха пред себе си. От друга страна, Мъри, забележимо потиснат, неохотно срещна погледа на Дениъл. Хубав млад мъж на двайсет и седем години, мургав, с правилни черти и коса, нуждаеща се от подстригване, падаща разрошена пред челото му, той непрестанно подръпваше късите си мустаци, нервно, с напрегната съсредоточеност.

— Добър вечер на всички — каза любезно Дениъл. — Надявам се, че си добре, аптекарю.

Хей не обърна никакво внимание на тази забележка, а продължи да трие в хаванчето, прекъсвайки само за да си отхапе късче сладко коренче, което вадеше от страничния джоб на избелялото си палто.

Много обичаше сладкото коренче и непрекъснато дъвчеше от него с особено рязко движение на челюстите, сякаш се опитваше упорито да изгризе дупки в бузите си. Това трая няколко минути, но накрая, без да вдигне глава, той проговори с крайчеца на устата си:

— Не си ли чул новината?

— Не — усмихна се Дениъл. — Да не би да е подпален градът?

— Ех, скоро може и да пламне.

Настана пауза, после натъртвайки всяка дума, за да подчертае пълното й значение, Хей обяви:

— Твоята племенница… Грейси Линдзи… се завръща в Левънфорд.

Дениъл остана неподвижен и безмълвен. Отначало той, изглежда, не разбра какво искаше да каже другият, но постепенно лицето му се промени. Прочитайки по него чувствата му, Хей продължи с присвити устни:

— Изглежда, съпругът й е умрял някъде във вътрешността на Мисор. Грейси е доплавала миналата седмица с „Императрицата на Индия“.

Дениъл все още мълчеше. Не можеше да говори. Връхлетяха го най-различни чувства. Той мълчаливо се обърна към Хармън, от когото знаеше, че трябва да е дошла информацията.

— Да — обясни агентът с добродушно снизхождение, — днес по обед получихме съобщение от кантората ни в Калкута. Низбит Валанс се е заразил от тропическа малария, докато извършвал земемерски проучвания за новата железопътна линия на компанията. Съпругата му била с него. Държала се е много храбро, предполагам. Пренесла го с носилка от хълмовете. Очарователна жена. Запознах се с нея последния път, когато бях на Изток.

Дениъл преглътна буцата в гърлото си.