Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 18

Тя остро изживявала опозоряването на семейството си и прекъснала всякакви връзки с приятелите си. Имала и дете, мислеше младият фермер, по-точно няколко деца, защото жената имала обичая да осиновява, и вероятно взела децата със себе си. Повече от това не би могъл да каже.

За момент, както вървеше до жена си, Дениъл, обезкуражен от безплодното си пътуване, пожела да сподели с нея болката си. Ала един поглед към нейното бледо, примирено лице го възпря. В църковния кръжец, снизходително покровителствана от жената на пастора и по-заможните жени, тя винаги се бе отдръпвала и затваряла в себе си. Винаги я бяха карали да почувства, че борбата й за обществено признание бе напразна, че без полза бяха цялата й пестеливост и болезнено старание, нейната находчивост в свързването на двата края, нейните икономии, нейното кърпене, поправяне и лъскане. Всичко, всичко беше безсмислено и безполезно. Тя винаги щеше да носи печата на достойния за презрение провал на мъжа си. Завинаги си оставаше старомодно облечена, разочарована малка женица със загрубели ръце и износени дрехи, съпругата на провалилия се пастор. Като завиха покрай последния ъгъл, едно възклицание все пак се отрони от устните на Кейт въпреки мълчанието, което тя си бе наложила. Пред къщата беше спряла кола — малкият гиздав панхард, принадлежащ на мистър Хармън, агента на компанията „Кедив“. Дениъл също видимо се изненада — по онова време автомобилите бяха рядкост в Левънфорд и никога дотогава кола не беше спирала пред вратата му. И двамата ускориха крачките си към къщата.

Когато влязоха в антрето, откъм гостната долетя плътен мъжки глас, последван от смеха на Грейси, онзи само неин чаровно предизвикателен смях. С облечената си в ръкавица ръка Кейт отвори вратата. Франк Хармън, много елегантен, в късо пардесю и карирана жилетка отдолу, с жълти шофьорски ръкавици от чортова кожа на коленете, се беше отпуснал в най-хубавото кресло, ласкателно усмихнат и сърдечен, с чаша шери в силните си пръсти и чиния бисквити до лакътя. На ниска табуретка недалеч от креслото седеше Грейси, облечена в една от най-хубавите си следобедни рокли. Чашата й шери стоеше на малката масичка до нея.

Гледката бе така неочаквана, така завършено интимна, че Кейт не знаеше как да реагира. От една страна, разгневи я това, че завари Грейси да играе на домакиня в свещената й гостна и безгрижно да разлива шерито — което тя поднасяше само в най-тържествени случаи — че и самата Грейси да го пие. От друга страна, гордостта й все пак беше поласкана — къщата й да бъде посетена от мъж с общественото положение на Хармън. Агентът не само беше състоятелен човек — говореше се, че имал голям пакет акции в компанията „Кедив“ — но и свободно се движеше във висшето общество на Левънфорд, вечеряше например у сър Джон Ралстън и беше много търсен компаньон и събеседник. Бледа руменина изби по землисто сивите бузи на Кейт. В смущението си тя се покашля.