Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 85

— Не бива никога да споменаваш това на никого — каза. — Обещай ми.

Той кимна сериозно.

— Разбира се, че няма.

Маа Макутси се обърна и се върна в кантората, усещайки как сърцето й се е смръзнало. Ти си ми майка и сестра, мислеше си тя. Даде ми работа. Помогна ми. Държеше ми ръката и плачеше с мен, когато брат ми почина. Ти си единствената, която ме накара да усетя, че е възможно едно момиче от Бобононг да се оправи в живота и да държи главата си високо изправена независимо с кого е. А ето че сега този мъж заплашва да те посрами. Аз не мога да позволя това. Не мога.

Тя спря. Господин Полопетси я наблюдаваше мълчаливо до този момент, но сега извика.

— Маа! Не се тревожи. Ще направя нещо, за да спра този мъж. Маа Рамотсве е жената, която ми даде работа. Тя ме събори на земята — но след това ми помогна да се изправя. Аз ще се оправя с онзи мъж.

Маа Макутси се обърна и погледна господин Полопетси. Думите му бяха много мили и тя се трогна от неговата лоялност. Но какво можеше да направи един мъж като него? Не много, опасяваше се тя.

Петнадесета глава

Маа Рамотсве и господин Дж. Л. Б. Матекони вечерят в къщата си на „Зебра драйв“

Вечерта господин Дж. Л. Б. Матекони закъсня за вечеря. Обикновено той се прибираше вкъщи към шест часа, около час по-късно от маа Рамотсве. Тя си тръгваше от кантората към пет, а понякога се прибираше и по-рано. Ако в агенцията нямаше кой знае каква работа за вършене, тя поглеждаше маа Макутси и я питаше дали има причина да стоят там. Понякога дори не беше нужно да казва каквото и да било, а само хвърляше онзи поглед, който казваше: „Стига ми толкова; я каква жега е тоя следобед, толкова по-добре би било вкъщи“. А маа Макутси й отвръщаше с поглед, който казваше: „Права си, маа Рамотсве, както винаги си права“. И след този безмълвен разговор маа Рамотсве си вземаше чантата и затваряше прозореца отстрани на сервиза. След това закарваше маа Макутси до града или пък до нейната къща в квартала Второ разширение, а после се прибираше на „Зебра драйв“.

Едно от предимствата да се върне вкъщи по-рано беше, че можеше да посрещне децата, когато се приберат от училище. Мотолели винаги се връщаше малко по-късно от Пусо, понеже инвалидната й количка трябваше да се избута по целия път от училището. Момичетата от нейния клас бяха направили график и се редуваха да вършат това, като седмица след седмица прибираха съученичката си у дома. Момчетата също участваха и се съревноваваха помежду си за тази привилегия, но като цяло тяхната помощ се бе оказала незадоволителна. Някои от момчетата — всъщност повечето от тях — не успяваха да устоят на изкушението да бутат инвалидната количка прекалено бързо и за жалост дори веднъж се случи произшествие, когато едно от тях изпусна количката и Мотолели полетя право към канавката и се преобърна. Отърва се жива и здрава, но момчето побягна уплашено и на помощ й се притече един минувач, готвач в една от големите къщи на „Ниерере драйв“, който й помогна да се настани в количката и я докара до вкъщи, вече с разумна скорост.