Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 82

Тя замълча, като го чакаше да продължи. Известно време и той мълча, а накрая каза.

— Разказаха ми всичко за теб. Чух, че си голяма детективка по тия места. — Той пак се засмя, сякаш дори само мисълта за това му се струваше нелепа. Разбира се, той мислеше така за всички жени: смяташе, че никоя жена не може да върши някаква работа така добре, както един мъж. „Колко жени си виждала, които свирят на тромпет?“ — беше я попитал подигравателно преди толкова години. Тогава тя беше твърде млада, за да му се опълчи, а сега, когато можеше да го направи, когато можеше да го обори със своя реален успех, тя изпитваше единствено все същият отколешен страх, страхът, който векове наред кара жените да се свиват пред мъжете.

— Аз имам добър бизнес — каза тя.

Той погледна гаража зад гърба й, а след това вдигна поглед към табелата, която тя с гордост бе окачила над първата си кантора в подножието на възвишението Кгале и която бяха взели със себе си, когато се преместиха.

— Ами баща ти? — попита между другото, след като отново погледна към нея. — Как е старецът? Още ли се занимава с животните?

Тя усети жегване в сърцето, а след това прилив на чувства, които сякаш я оставиха без дъх.

— Е? — попита той. — Как е той?

Тя се взе в ръце.

— Баща ми почина — каза. — Оттогава има вече много години. Той почина.

Ноте сви рамене.

— Много хора умират. Може би си забелязала.

За миг маа Рамотсве не можа да измисли нищо, но след това помисли за баща си, за покойния си татко, Обед Рамотсве, който никога не беше казвал на този човек нелюбезна или пренебрежителна дума, макар отлично да знаеше що за стока е; за Обед Рамотсве, който бе олицетворение на всичко най-хубаво в Ботсуана и по целия свят, когото тя все още обичаше и който бе тъй жив в паметта й, сякаш си бе отишъл едва вчера.

Тя се обърна и с колебливи стъпки тръгна към сервиза.

— Къде отиваш? — викна Ноте грубо. — Къде си тръгнала, дебелано?

Тя спря, без да се обръща. Чу го как се приближава към нея и ето че вече стоеше непосредствено зад нея, и острата му миризма стигаше до ноздрите й.

Той се наведе напред, така че приближи уста до ухото й.

— Слушай — каза, — омъжила си се за онзи, нали? Ами аз? Нали още съм ти мъж?

Тя сведе поглед към земята и към пръстите на краката си, които надничаха от сандалите.

— А сега ме слушай — каза Ноте. — Не съм се върнал заради тебе, не се тревожи за това. Нали знаеш, че всъщност никога не съм те харесвал? Исках жена, която да ми роди дете, здраво дете. Нали знаеш това? А не дете, което да изтрае съвсем малко. Затова не съм се върнал за теб. И сега само ме слушай. Замислил съм един концерт тука — голям концерт в бар „Хиляда“. Но ми трябва малко помощ с разходите. Знаеш как е. Десет хиляди пули. Ще дойда да ги взема след два-три дни от твоята къща. Така ще имаш време да ги събереш. Ясно ли е?

Тя остана напълно неподвижна, а той се дръпна внезапно.

— Довиждане — каза. — Ще се върна за заема. А ако не платиш, може да кажа на някого, на полицията например че си се омъжила, преди да се отървеш от първия си съпруг. Много нехайна постъпка, маа. Много нехайна!