Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 62

— Не мога да позная — каза маа Рамотсве. — Някой известен човек ли беше?

— Донякъде — каза загадъчно маа Потоквани. — Може би широко известен в света на джаза.

Раа Рамотсве не каза нищо, изчаквайки маа Потоквани да продължи.

— Ноте — каза тя лаконично. — Ноте Мокоти, първият ти мъж. Нали го помниш?

Единадесета глава

Маа Макутси научава повече за господин Фути Радифути

Докато маа Рамотсве похапваше второто парче сладкиш в компанията на маа Потоквани, маа Макутси все още беше заета с подреждането на документи в „Дамска детективска агенция №1“. Маа Рамотсве й беше разрешила да си тръгне по-рано този ден, тъй като самата тя на практика си взе свободен следобед. Все още имаха много работа със случаите на няколко клиенти, но не ги притискаше нищо спешно и маа Рамотсве знаеше, че маа Макутси би се зарадвала да има достатъчно време да се приготви за урока по танци, вторият урок, който щеше да се проведе същата вечер.

Маа Макутси тъкмо приключваше с картотекирането на документите — задача, която, както й бяха повтаряли безброй пъти в Ботсуанския колеж за секретарки, никога не бива да се оставя за следващия ден. И това послание бе отправяно не от кого да е, а от самата директорка, снажна, внушителна жена, която беше издигнала на най-високо равнище качеството на секретарската професия в Ботсуана.

„Момичета, не оставяйте документите да се трупат наоколо — наставляваше ги тя. — Нека всеки документ да мине през бюрото ви само веднъж. Това е много добро правило. Каталогизирайте и архивирайте всичко. Представяйте си, че нощем излизат огромни книжни плъхове и изяждат всички документи, които са останали на бюрото ви!“

Колко умно казано, мислеше си маа Макутси. Представата как книжният плъх излиза нощем, за да изгризе не архивираните документи, беше толкова жива и образна и според нея нямаше никакъв смисъл празноглавите издокарани момичета от последния ред да се кискат на думите на директорката. Проблемът с тези момичета бе, че те не влагаха в работата си душа и сърце. Всички знаеха, че повечето от тях постъпваха в Ботсуанския колеж за секретарки само защото бяха решили, че най-добрият начин да си намерят съпруг, който има хубава работа и много пари, е да станат секретарки на такъв мъж. И затова през цялото обучение в колежа те само се отегчаваха и не полагаха никакви усилия. Съвсем различно би било, хрумна веднъж на маа Макутси, ако имаше учебен предмет, озаглавен: „Как да се омъжите за своя шеф“. Той щеше да се радва на голям успех сред тези момичета и на лекциите те щяха много да внимават.

Веднъж, когато нямаше друга работа, маа Макутси взе да се чуди какво ли по-точно би могло да се преподава по такъв учебен предмет. Вероятно част от времето би било посветено на психологията и би включвало уроци за това как мислят мъжете. Това беше много важно, ако си от онези момичета, които смятат да оплетат някой мъж в мрежите си. Трябва да знаеш кое привлича мъжете и кое ги плаши. Маа Макутси се размисли над това. Кое привлича мъжете? Хубостта ли? Разбира се, ако някое момиче е красиво, то непременно привлича вниманието на мъжете; в това изобщо нямаше съмнение. Обаче значение имаше не само хубостта, защото имаше много момичета, които на външен вид не бяха нищо особено, но лесно привличаха мъжките погледи. Тези момичета се обличаха много грижливо; те бяха наясно кои цветове допадат на мъжете червеното и други ярки цветове; в това отношение мъжете приличат на животните, а освен това знаеха как да вървят и как да сядат така, че да карат мъжете да се изпъчват и да ги заглеждат. Походката беше важна: не може просто да вървиш, като най-напред изнасяш единия крак, а после другия; не, бедрата трябва да се полюшват, краката да се усукват един пред друг, сякаш смяташ едва ли не да вървиш в кръг. А да не забравяме и деликатния въпрос какво да правиш с четирибуквието си, докато вървиш. Някои хора мислят, че просто можеш да го оставиш да те следва, докато вървиш. Но не е така. Дори само един поглед към кое да е издокарано момиче, би показал, че то трябва повече да участва.