Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 64

Младият чирак не каза нищо, а само погледна намусен към господин Полопетси. Той се беше отнесъл с подозрение към новия служител още от самото начало, въпреки че господин Полопетси беше любезен с него и направи всичко възможно да спечели благоразположението му. Като наблюдаваше това, на господин Дж. Л. Б. Матекони му стана съвсем ясно, че са били напълно прави да предположат, че Чарли скоро ще научи за заместника си. Той обаче се съмняваше, че Чарли ще реагира по начина, по който маа Рамотсве очакваше. Но така или иначе, скоро щяха да разберат, а дотогава най-важно беше работата в сервиза да бъде свършена.

Всъщност господин Полопетси беше показал значителни дарби за най-простите монтьорски задачи, възложени от господин Дж. Л. Б. Матекони. Докато го наблюдаваше как сменя въздушен филтър или проверява нивото на маслото, господин Дж. Л. Б. Матекони осъзна, че този мъж има усет към колите, нещо, нещо, с което някои автомонтьори така и не се сдобиваха, а то беше абсолютно необходимо, ако човек иска да бъде наистина добър в тази професия.

— Двигателите ти харесват, нали? — попита той господин Полопетси в края на първия му работен ден. — Вижда се, че ги разбираш. Работил ли си преди такова нещо?

— Никога — призна си господин Полопетси. — Не знам имената на всички части, нито пък какво вършат. Ей това нещо например, то за какво служи?

Господин Дж. Л. Б. Матекони погледна към двигателя.

— Това е много интересна част — каза той. — Казва се разпределител. Той изпраща електрическия ток в правилната посока.

— ​Значи тук не бива да влиза никаква мръсотия, нито пък вода — каза господин Полопетси.

Господин Дж. Л. Б. Матекони кимна одобрително. Тези думи показваха, че господин Полопетси интуитивно разбира как се чувстват двигателите. Чарли никога не би казал нещо толкова проницателно.

И ето че сега маа Макутси попита господин Полопетси дали всичко е наред.

— О, да — отвърна той ентусиазирано. — Всичко е наред. Само си помислих, че е добре да ти кажа, че си свърших всичката работа в сервиза за този следобед и се чудех дали ти нямаш да ми възложиш нещо.

Маа Макутси беше изключително впечатлена. Повечето хора, ако нямаха какво да вършат, не молеха да им дадат още работа, а просто се преструваха, че работят, докато не станеше пет часа и вече можеха да си отидат вкъщи. Като поиска да му дадат някаква работа, господин Полопетси доказа, че маа Рамотсве е била напълно права в благоприятното си мнение за него.

Маа Макутси огледа офиса. Трудно беше да се види какво би могъл да свърши той. Едва ли би могла да го помоли да архивира документите, което вече беше свършено, а би било твърде много да очаква от него да може да пише на машина, въпреки че беше работил като помощник-аптекар, следователно — един вид чиновник. Значи не можеше да поиска от него да се занимава с писма. Но така ли беше наистина? Маа Макутси погледна изпитателно господин Полопетси.

— Ти не можеш да пишеш на машина, нали, раа? — попита тя колебливо.