Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 46

Курсът по танци щеше да се проведе в една зала в дъното на хотела, която обикновено се използваше за делови обеди и евтини частни тържества. Докато вървеше по коридора към нея, маа Макутси чу звук на китара и барабани, увеличени от тонколони. Явно това беше оркестърът, обещан в рекламата, и звукът я изпълни с трепетно очакване. Чуваха се и гласове, гласовете на хора, които си говореха; явно щеше да има доста народ.

До входа на залата имаше малка маса, зад която седеше приятна жена, облечена с рокля с пайети. Тя се усмихна на маа Макутси и посочи към малка табела, на която беше написана цената на курса. Струваше четирийсет пули, което не беше евтино, но пък това беше истински курс по танци, помисли си маа Макутси, с истински оркестър от двама души, в зала в хотел „Президент“. Тя бръкна в чантичката си, извади парите и плати.

— Имате ли опит, или сте начинаеща? — попита жената.

Маа Макутси се замисли. Разбира се, и преди беше танцувала, но кой не е танцувал? Обаче от гледна точка на тази жена, с нейната рокля с пайети, маа Макутси сигурно беше абсолютен новак.

— Танцувала съм — каза маа Макутси. — Като всички останали. Но не много.

— Значи начинаеща — каза жената.

— Да, сигурно — рече маа Макутси.

— Така е — потвърди жената. — Ако не сте ходили досега в академия по танци, значи сте начинаеща. Но не бива да се срамувате. Всеки започва отнякъде.

Жената й се усмихна окуражително и посочи към входа.

— Влезте. След малко започваме — каза тя. — Господин Фанопе е на бара, но ще дойде съвсем скоро. Нали знаете, той е прочут танцьор. Танцувал е къде ли не — в Йоханесбург, в Найроби.

Маа Макутси влезе. В центъра голямата зала беше разчистена и килимът беше вдигнат. Отстрани бяха наредени столове, в далечния край на малък подиум върху високи столчета седяха двамата музиканти — барабанист и китарист. Китаристът се занимаваше с кабела, който свързваше китарата с усилвателя, а барабанистът, слаб мъж със сребриста жилетка, се беше втренчил в тавана, докато потропваше с пръчките по коляното си.

Повечето столове бяха заети и за миг маа Макутси се почувства неудобно под погледите на хората, които бяха дошли преди нея. Тя изпита усещането, че я оценяват, и бързо потърси лице, което да познава, някой, при когото да отиде, когото да поздрави. Но нямаше нейни познати и под втренчените погледи на шейсетина души тя прекоси залата и зае един от малкото останали свободни столове. Хвърляйки крадешком погледи около себе си, тя установи с облекчение, че е облечена общо взето като другите жени, но забеляза, че нито една от тях не носи очила. За миг се зачуди дали да не ги свали и да ги сложи настрани, но бедата бе там, че наистина й бяха нужни и без тях не би могла да види какво се случва.

Няколко минути по-късно в залата влезе господин Фанопе, а след него вървеше жената с червената рокля с пайети. Той беше дребен, пъргав мъж, с бяло официално сако и папийонка. Маа Макутси забеляза, че е обут с черни лачени обувки. За пръв път виждаше мъж с лачени обувки и й се сториха много подходящи. Дали господин Дж. Л. В. Матекони би обул подобни обувки? — запита се тя. Трудно беше да си го представи човек с подобни обувки в сервиза — машинното масло бързо щеше да ги съсипе, — но тя не можеше да си го представи с такива обувки и при други обстоятелства. Това определено не беше неговият свят, нито пък светът на маа Рамотсве. Дали маа Рамотсве би танцувала добре? Жените с традиционно телосложение понякога много ги бива в танците, помисли си маа Макутси, понеже фигурата им е подходяща поне за някои танци. Тангото например надали би подхождало на жена с телосложението на маа Рамотсве, но маа Макутси с лекота си я представяше как танцува валс или пък лежерен джайв. Разбира се, традиционните танци не представляваха никакъв проблем, понеже при тях основната идея беше всички да могат да се включат. Няколко седмици преди това, когато отидоха във фермата на сираците на рождения ден на маа Потоквани, групата на децата за традиционни танци изнесе представление в чест на управителката, като в танците се включиха всички приемни майки. Някои от тях се радваха на изключително традиционно телосложение — понеже постоянно опитваха вкусната храна, която готвеха за децата, — но всички те имаха много достопочтен вид, когато се наредиха в редицата от танцьори, които бавно местеха крака и пееха. Но всичко това беше толкова далече от света на господин Фанопе и неговата танцова академия в хотел „Президент“.