Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 32

Тя се изправи зад бюрото и тръгна към сервиза, последвана от маа Макутси. Господин Дж. Л. Б. Матекони работеше върху кола, паркирана отвън, а собственикът й стоеше нервно до него. Вътре в сервиза, под хидравличната рампа, на която беше вдигната голяма червена кола, Чарли и по-младия чирак зяпаха окачването на колата.

— Е — поде уж небрежно маа Рамотсве, — значи ще поправяте окачването на тази кола, така ли? Шофьорът ще ви бъде много благодарен. След като свършите, няма да усеща така бабуните по пътя.

Чарли отмести поглед от колата и се усмихна на маа Рамотсве.

— ​Точно така, маа. Ще направим това окачване толкова гладко и плавно, че шофьорът ще си мисли, че се вози на облак.

— Много си умен — каза маа Рамотсве.

— Точно така — потвърди Чарли. — Умен съм.

Маа Рамотсве погледна към маа Макутси, която си прехапа устната. Понякога беше много трудно човек да се държи възпитано и любезно, като си има работа с тези момчета. Толкова лесно щеше да е да бъдеш саркастичен, но бедата бе в това, че те не разбираха сарказма, беше си чисто хабене на усилия.

— Ние те видяхме вчера следобед, Чарли — рече тя безгрижно. — Видяхме те да се качваш в една лъскава кола. Явно напоследък си си намерил много шикозни приятели.

Чиракът се засмя.

— Много шикозни — повтори той. — Да, права си, маа. Имам си много шикозни приятели. Ха! Ти ме мислиш за кръгла нула, но аз си имам приятели, които не смятат така.

— Никога не съм те мислила за кръгла нула — възрази маа Рамотсве. — Нямаш право да говориш така.

Чарли погледна по-младия чирак за подкрепа, но не я получи.

— Добре де — каза той. — Може би не мислиш така. Но аз ти казвам, маа, животът ми ще се промени. Ще се промени съвсем скоро и тогава…

Те го чакаха да си довърши изречението, но той не го направи.

— Ще се ожениш ли? — предположи маа Макутси. — Това е чудесна новина! Женитбата винаги е голяма промяна за хората.

— Ха! — възкликна чиракът. — Кой е споменал женитба? Не, няма да се женя.

Маа Рамотсве пое дълбоко дъх. Беше дошъл моментът да говори направо и да види какъв отговор ще предизвика.

— Да не би да е така, защото приятелката ти, богаташката, вече е омъжена? Така ли е, Чарли?

В мига, в който изрече въпроса, тя разбра, че интуицията не я е излъгала. Нямаше нужда Чарли да им казва каквото и да било друго. Начинът, по който се изправи рязко и си удари главата в пода на колата, ясно показа, че въпросът не се нуждае от отговор. Вече го беше получила.

Вечерта маа Рамотсве се погрижи двамата с господин Дж. Л. Б. Матекони да се приберат в къщата на „Зебра драйв“ доста преди пет часа, нещо, което изглежда ставаше все по-трудно. И двамата бяха доста заети в работата си — тя като частен детектив, чиито услуги се търсеха все повече, а той — като един от най-добрите автомонтьори в цяла Ботсуана. И двамата бяха достигнали до положението си благодарение на усърден труд и строго придържане към определени принципи. За маа Рамотсве водещият принцип в работата й беше почтеността. Понякога бе необходимо да прибегне до дребно заблуждение — но никога със злоумисъл, — за да стигне до истината, но човек никога не бива да прави това с клиент. Дългът пред клиента диктува той никога да не бъде подвеждан: ако истината е неудобна или болезнена, има начини тя да бъде поднесена внимателно. Често бе достатъчно да накараш клиента сам да си направи заключенията, а ти само да му помогнеш, като му посочиш нещата, които би могъл и сам да открие, стига да е готов да се изправи срещу тях.