Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 30

И ето че сега, докато тя подаваше на господин Дж. Л. Б. Матекони пълната догоре чаша с чай от ройбос, отново стана дума за мерцедеси.

— Двете с маа Макутси видяхме един мерцедес вчера — поде тя, като погледна към маа Макутси за потвърждение. — Той спря току пред сервиза.

— О, да — каза господин Дж. Л. Б. Матекони с тон, който не показваше кой знае каква заинтересованост. — В наше време има много мерцедеси. Човек ги вижда през цялото време. Какъв беше по-точно?

— Сребрист — обади се маа Макутси.

Господин Дж. Л. Б. Матекони се усмихна.

— Това му е цветът. Има и сребристи тойоти. Много коли са сребристи. Питах какъв модел е бил.

— Беше мерцедес „Е класа“ — каза маа Рамотсве.

При тези думи маа Макутси вдигна учудено поглед, а после го сведе засрамена. Разбира се, именно такива подробности трябва да забелязва един детектив, както и бе сторила маа Рамотсве. Докато тя, маа Макутси, най-обикновен помощник-детектив, не беше забелязала нищо, освен цвета.

— Хубава кола — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Макар че аз, дори и да имах толкова пари, никога не бих ги дал за такава кола. Сигурно наоколо има много богаташи.

— Според мен богата жена караше колата — каза маа Рамотсве. — Мисля, че тя е богаташка, която се среща с нашия Чарли. Точно така, сигурна съм.

Господин Дж. Л. Б. Матекони зяпна чая си. Той не обичаше да размишлява за личния живот на своите чираци, най-вече защото смяташе, че е крайно безобразен. Вероятно се занимаваха само с момичета, понеже за друго не мислеха. Ето защо той замълча, а маа Рамотсве продължи.

— Да. С маа Макутси видяхме Чарли да се качва в този мерцедес, каран от богаташката, и после потеглиха нанякъде.

Тя замълча, за да види реакцията на господин Дж. Л. Б. Матекони, но той просто продължи да си пие чая.

— И после — поде отново тя — те тръгнаха към старото летище и накрая влязоха в една къща. — Тя направи пауза, преди да продължи: — Всъщност в твоята къща.

Господин Дж. Л. Б. Матекони остави чашата.

— В моята къща ли?

— Да — каза маа Рамотсве. — Те влязоха в твоята къща и именно затова аз кривнах от пътя и станах причина горкият човек да падне от колелото си. Ако не беше твоята къща, нямаше толкова да се изненадам и нямаше да закриволича.

— При това останаха там известно време — каза маа Макутси. — Аз мисля, че са били на гости на хората, които сега живеят там, които и да са те.

— Може да е вярно — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Хората, които живеят в моята къща, сигурно имат приятели. Може би тази жена с мерцедеса е приятелка на тези хора.

Маа Рамотсве прие, че това е напълно възможно. Но нали чираците винаги охотно клюкарстваха и ако се движеха в едни кръгове с наемателите на господин Дж. Л. Б. Матекони, непременно щяха да споменат за това?

Господин Дж. Л. Б. Матекони сви рамене.

— Това си е работа на Чарли — каза той. — Ако се разтакава с тази жена в свободното си време, това си е негова работа. Аз не мога да попреча на тези младежи да имат приятелки. Това не е моя работа. Моята работа е да ги уча да поправят двигатели, а това хич не е лесно. Ако трябваше да ги уча как да се грижат за себе си, след като напуснат гаража, тогава…