Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 33

Разбира се, успехът на маа Рамотсве се дължеше и на много други неща. Друга причина за нейната популярност беше склонността й да проявява разбиране и съчувствие. Хората казваха, че можеш да споделиш всичко, ама съвсем всичко с маа Рамотсве и тя никога няма да те гълчи или да клати глава укорително (стига да не си безочлив и нагъл; това тя никога не търпеше). Ето защо хората можеха да отидат при нея и да й разкажат откровено къде бяха сбъркали, да споделят нещата, заради които бяха изпаднали в затруднение, а тя правеше всичко възможно, за да ги измъкне от положението, в което бяха попаднали заради своя егоизъм или глупостта си. Един мъж можеше да отиде в кантората на маа Рамотсве и да й признае, че е изневерявал на жена си, и тя нямаше да свие уста неодобрително или да мърмори нещо под сурдинка, а щеше да му рече: „Сигурна съм, че съжалявате, раа. Знам колко е труден животът на мъжете, с всичките Ви слабости“. И това успокояваше мъжете, без обаче да създава у тях впечатлението, че тя поощрява делата им. И след като чуеше признанието, често маа Рамотсве проявяваше изключителна изобретателност при намирането на решение, като обикновено нейните решения избягваха причиняването на твърде много болка. Сякаш способността й да прощава бе заразна. Съперници и врагове, впримчени в безсмислени вражди, откриваха, че маа Рамотсве стига до решение, при което всички запазват гордостта и достойнството си.

— Всички сме хора — казваше тя. — И особено мъжете. Не бива да се срамуват.

А що се отнася до репутацията на господин Матекони, тя също се градеше върху най-обикновената и видима с просто око човешка добродетел — почтеността. Господин Дж. Л. В. Матекони никога не взимаше прекалено скъпо и никога не позволяваше от сервиза му да си тръгне кола, по която е работено немарливо (а това ставаше повод за чести конфликти с нескопосните му чираци, които работеха през пръсти. „Тези момчета ще ме вкарат в гроба без време — казваше той, клатейки глава. — Скоро сервизът ще се казва «Тлоквенг роуд лейт моторс»: собственост на покойния господин Дж. Л. В. Матекони“).