Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 107

Маа Макутси помисли още известно време, а след това вдигна телефонната слушалка и отново набра номера. Беше решила да остави още едно съобщение, в което да каже, че не е имала предвид точно това, което е казала, но този път самият свещеник вдигна телефона.

Секунда-две маа Макутси се колебаеше какво да каже и дори й мина през ум да затвори телефона, като дете, което са хванали да върти напосоки телефонни номера.

Но в крайна сметка здравият разум надделя.

— Обажда се маа Макутси — каза тя. — Оставих ви съобщение преди няколко минути и…

— Чух съобщението ви, маа — прекъсна я свещеника. — И сте права. Не съм премислил добре нещата, когато съм казал: „А междувременно“. Ще презапиша съобщението, като кажа: „След като чуя съобщението ви, ще се моля за вас“. Точно това ще кажа.

Маа Макутси усети как я облива вълна на срам.

— Не исках да бъда невъзпитана — избъбри тя.

— Знам това — рече свещеникът. — И думите ви изобщо не прозвучаха невъзпитано. Бяхте изключително възпитана.

За кратко настъпи мълчание, а след това свещеникът продължи.

— Но вие казахте, че искате да говорите с мен за нещо. Мога ли да попитам какво е то?

Маа Макутси му обясни за какво й трябва, а след като свърши, той рече:

— Какво всъщност искате от мен, маа? Значи ме молите да ви кажа дали с мен е говорил такъв човек, бизнесмен от Замбия? Това ли е молбата ви?

— Да — каза маа Макутси. — Сигурно познавате мнозина от сънародниците си, които живеят тук. Те идват при вас за помощ. Помислих си, че може и този мъж да е направил така.

Свещеникът мълчеше. На другия край на линията, седнала зад бюрото си в „Дамска детективска агенция №1“, маа Макутси гледаше бяло гущерче, което с лекота се катереше по една стена. Главата на животинчето се въртеше насам и натам, докато то се придвижваше, озъртайки се за хищници и за плячка.

Сетне свещеникът се прокашля.

— Не мога да говоря за тези неща, маа — каза вече с нотка на укор. — Когато хората идват при мен със своята скръб и проблемите си, те очакват, че няма да говоря с другите за това. Те не мислят, че ще обсъждам работите им с първия частен детектив, който ми се обади.

Слушайки упреците му, маа Макутси се чувстваше все по-неловко. Какво ли си мислеше за нея? Не стига, че му беше оставила неискани съвети на телефонния секретар, а след това беше извършила и друго прегрешение, да поиска от него да разкрие поверителна информация. Сега трябваше да му се извини и да приключи този разговор, преди репутацията на „Дамска детективска агенция №1“ да се срине напълно в очите му.

— Много съжалявам, отче — започна тя. — Не исках…

— Хората си мислят — прекъсна я свещеникът, — хората си мислят, че свещениците непрекъснато ги съдят. Мислят си, че все седим и мислим: ах, каква лоша постъпка, олеле, какъв зъл човек. Но трябва да ви кажа, че ние не правим така. Ние осъзнаваме, че всички хора са слаби и че всички вършат неща, които не бива да вършат. Няма нито един човек, който да не е грешник. Нито един. И затова, когато този клетник дойде при мен със своята беда, аз не си помислих: не е трябвало да вземаш тези пари. Не си помислих това. И не му казах, че не бива да бяга в Йоханесбург, при братовчед си, който работи там в голям хотел, както той смяташе да направи. Не направих нищо подобно. Но му казах, че може да ми се довери напълно и че няма да го предам на полицията. И аз наистина не го предадох на полицията, защото това би означавало да наруша тайнството на беседата, в която един свещеник провежда с човек от своето паство, който и да е той. И нали разбирате, маа, затова не мога да говоря с вас за този човек. Просто не мога.