Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 106

Тя се беше обадила на свещеника, но попадна на телефонния секретар. „Не съм вкъщи, но можете да оставите съобщение — бе обявил отсреща внимателен глас, — а междувременно молитвите ми ще бъдат с вас“. Когато чу това съобщение, маа Макутси така се изненада, че затвори телефона, без да каже нищо. Как биха могли молитвите му да бъдат с нея, ако той дори не знаеше кой се е обадил? Друго би било, мислеше си тя, ако беше казал, че молитвите му ще бъдат с нея в бъдеще, след като научи, че именно тя се е обаждала. Така би прозвучало искрено. Разбира се, той просто се опитваше да прояви любезност — тя съзнаваше това, — но според нея беше важно човек винаги да говори истината, а свещениците би трябвало да разбират това по-добре от всички.

Маа Макутси поразсъждава над това няколко минути и колкото повече мислеше, толкова повече се ядосваше. Накрая вдигна телефона, отново набра номера и изслуша с раздразнение неискреното съобщение. После, след като чу сигнала, показващ, че може да остави съобщение, тя рече:

— Тук е Грейс Макутси от „Дамска детективска агенция №1“. Търся ви по някои важни въпроси. Но как биха могли молитвите ви да бъдат с мен, преди да сте чули коя съм? Не трябва ли да кажете, че ще се молите за хората, след като разберете кои са те? Не трябва ли? Много ви благодаря, отче, довиждане.

След като защити позицията си по въпроса на казването на истината и точността, тя се почувства по-добре. Щеше да разкаже за това на маа Рамотсве, когато тя се прибереше с микробуса; навярно тя щеше да го одобри, понеже беше много честна жена и не обичаше хората, които говореха неверни неща. Тя сигурно би одобрила това… Всъщност дали би го одобрила? Неочаквано маа Макутси бе обзета от съмнения. Хрумна й, че маа Рамотсве може да сметне за доста неучтиво да отправяш подобни наставления — и на всичкото отгоре да ги записваш на телефонен секретар — към свещеник, който само се опитва да помага на хората, които му се обаждат. Нима маа Рамотсве не би могла да каже: „Ех, маа, мнозина от онези, които звънят, сигурно са изпаднали в беда. Може би в дома им някой е починал и те се обаждат на свещеника по този въпрос. Може би именно затова той се опитва да им помогне да се почувстват по-добре“.