Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 57

Няма никакъв парашут, разбира се, само една пижама, която се развява, пълна с въздух и едва-едва убива скоростта. „Ето така се умирало“ — мисли си господин Дж. Л. Б. Матекони и си спомня колко хубав беше животът, колко скъпоценен. Но той не успява да мисли за това много дълго, защото падането му трае само няколко секунди и изведнъж се приземява на крака, съвършено лесно, сякаш е скочил от някоя каса от портокали в сервиза. И ето че пак е на земята, сред храстите, до един термитник. Той се оглежда. Мястото му е непознато, може би е Тлоквенг, може би не. Той още се оглежда, когато изведнъж чува гласа на баща си зад себе си. Той се обръща, но баща му го няма, или по-точно, там е, но по начина, по който само мъртвите присъстват в сънищата ни. Има да го пита толкова неща, има да му каже толкова неща, най-вече за сервиза, но баща му заговаря пръв, със странен и безцветен глас, нали мъртвите нямат дъх — и му задава един въпрос, който буди господин Дж. Л. Б. Матекони, измъква го от съня с благополучното приземяване сред храстите.

— Кога ще се ожениш за маа Рамотсве? — пита баща му. — Не е ли вече време?

Единадесета глава

Среща с господин Боболого

Маа Рамотсве не беше забравила ангажимента си към маа Холонга. Вярно, че все още нищо не беше направила, но това не означаваше, че не мисли по въпроса как да подходи към този деликатен случай. Никой от четиримата мъже нямаше да се зарадва, ако разбереше, че го проучват, защото това можеше да обиди и да отблъсне всеки безкористен кандидат. Значи трябва да провежда разследванията си много дискретно, да се среща предимно с хора, които познават тези мъже и ако изобщо е възможно, да си организира лична среща с тях. Това щеше да изисква достоверен претекст, но тя не се съмняваше, че може да го измисли.

Първото, което трябваше да направи, беше да разговаря с някой, който работи в училището на господин Боболого. Това не беше трудно да се уреди, защото Роуз, домашната помощничка на маа Рамотсве, имаше братовчедка, която много години бе работила в училищния стол. Сега вече не работеше там, защото се бе преместила в Олд Наледи, за да се грижи за децата на сина си. Маа Рамотсве не я познаваше, но Роуз бе споменавала няколко пъти за тази своя братовчедка. Тя увери маа Рамотсве, че е съвсем удобно да я посетят.

— Тя е от тези хора, на които устата не можеш да им затвориш — каза Роуз. — По цял ден приказва, дори да няма кой да я слуша. Много ще се зарадва да си поговорите.

— Такива хора са много полезни за нашата работа — каза маа Рамотсве. — Те ни дават много необходими сведения.