Читать «Пълният бюфет на живота» онлайн - страница 55

Десета глава

Сънят на господин Дж. Л. Б. Матекони

От плещите на господин Дж. Л. Б. Матекони се свлече огромен товар. Маа Рамотсве му предостави златната възможност да се измъкне с чест от деликатното положение на парашутист по неволя. И беше го направила толкова елегантно и толкова умно, че той дори за миг не беше почувствал неудобство. Цял ден се беше терзал от безизходицата, в която го бе поставила маа Потокване. Той не беше страхливец, но при мисълта за скок с парашут не усещаше нищо, освен страх, чист ужас и страх. В крайна сметка в късния следобед стигна до извода, че това е неговият жребий и взе да обмисля завещанието си. Маа Рамотсве естествено щеше да наследи сервиза, който щяха да управляват заедно с маа Макутси, която пак можеше да му стане управител. Къщата му трябваше да се продаде, при това на много добра цена, а парите да бъдат разпределени между братовчедите му, които не бяха заможни и с тези пари можеха да си купят добитък. Маа Рамотсве вероятно щеше да получи част от сумата, да речем около половината, за да успее да отгледа децата, за които в крайна сметка той носеше отговорност. И камионът можеше да стане собственост на сиропиталището, където би имало голяма полза от него.

Той спря дотук. Даде си сметка, че да остави камиона на сиропиталището беше все едно да го подари на маа Потокване, а той не беше никак сигурен, че има такова желание. Нали точно тя го беше поставила в това критично положение и защо трябваше сега пак тя да спечели от това? От известна гледна точка тя щеше да бъде виновна за смъртта му, дори може би щяха да я съдят. Това щеше да я научи, че не може да принуждава хората да правят всичко, което поиска. Би било урок за всички властни жени, а той подозираше, че такива има много. На мъжете им се налагаше непрекъснато да устояват на някакъв натиск и от тяхно име, от името на всички мъже, самият главен прокурор на Ботсуана щеше да повдигне обвинение за убийство срещу маа Потокване и щеше да организира открит процес срещу нея, за назидание. И това би било поне едно добро начало.

Сега вече черните мисли бяха излишни. След като маа Рамотсве на вечеря възвести блестящото разрешаване на проблема, господин Дж. Л. Б. Матекони вече нямаше нужда да планира завещанието си. Вечерта, когато той се прибра у дома си, можеше да гледа отново познатите предмети не с очите на човек, който обмисля кое на кого да остави в наследство, а с облекчение, че скоро не се налага да се раздели с всичко това. Той гледаше дивана, с петна по възглавниците и облегалките, и си мислеше колко безкрайни съботни следобеди е прекарал на него, просто седнал там, без да прави нищо. После погледна към отсрещната стена, където висеше гоблен с планина. Беше прекрасна картина и той се замисли колко ли време е било необходимо на художника, за да я нарисува. Господин Дж. Л. Б. Матекони познаваше всяка извивка в нея. Всичко това щеше да отиде един ден в къщата на маа Рамотсве, но засега то все още стоеше тук, на своето място, съвсем сигурно.