Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 17

— Благодаря, Андрей… — долетя от антрето.

Закопчах ризата. Като че ли наистина ми отива, само дето доста ме стяга яката.

Последвалата реплика на Андрей Недосилов прозвуча едва доловимо. Той винаги говори тихо и с кадифен глас.

— Не се изгуби, нали? — попита Вики. Андрей идваше у нас за първи път.

— Аз съм този, който се изгуби… — прошепнах. — В самия себе си.

— Льоня!

— Идвам! — Напъхах ризата в дънките и излязох в коридора.

Едно време Андрей Недосилов ми беше много симпатичен. Той е психолог, колега на Вики, занимава се с проучване на дълбината и на всички феномени, свързани с нея. Сега… сега дори не знам.

— Леонид, добър вечер. — Андрей се здрависа така, сякаш сме се разделили преди два-три часа, а не преди година на гарата в Петербург, когато ние с Вики потегляхме за Москва. В едната ръка държеше увита в целофан роза, а в другата — бутилка с някакъв ликьор.

— Нали не се изгуби? — повторих въпроса на Вики аз.

— Всичко е наред. Много хубаво е у вас. — Той одобрително огледа антрето. — Усеща се семейният уют и топлотата.

Андрей е едър, но от странните, грамадни и някак меки типажи, които с лекота си ги представяш седнали в масивно кресло или на трибуната пред смълчана аудитория, но не и да въртят щурвала или миньорския чук. Освен това той смайващо лесно буди доверие и уважение — още с първите думи, с тихия си и уверен глас.

— Влизай — поканих го аз. — Значи си сам?

— Моите момчета се бавят. — Последва странен жест, сякаш Андрей наместваше несъществуващи очила. Точно от такива дребни подробности се гради един образ — от лукавото лениново присвиване на очите, от заслепяващата гагаринова усмивка и по леоновски сдържаната тъга. Всеки необикновен човек измисля — съзнателно или несъзнателно — своята запазена марка: движение, мимика, интонация. И я развява като знаме на собствения си чар.

— Как мина конгресът? — попита Вики и взе от него бутилката и цветето. — Льоня, донеси вазата, оная, голямата…

— Крайно интересно. — Недосилов сне дрехата си. Думата „съблече“ никак не му подхожда. — Витя Архонтов направи интересен доклад…

Отидох за вазата, продължавайки да надавам ухо за отчета му за конгреса.

— Марк Петровски все така развива темата си… май няма нищо ново за цяла година, макар че е събрал интересна статистика…

Вазата беше прашна. Кога за последен път подарих цветя на Вики? На Осми март… не, и след това, лятото… до изхода на магазина, от една бабичка, дето продаваше гладиоли, евтини, от вилата й…

— Багрянов и Богородски прекрасно са поработили, трудно е да се направи оценка веднага, но резултатите са многообещаващи…

Усетих се, че стоя и бавно почиствам с парцала отвора на вазата. Можеш да се гордееш с прашна бутилка вино, но не и с ваза за цветя…

— Плотников пак действа в своя аспект… Мнозина го критикуват, но според мен тази насока е перспективна…

„Интересно“, „прекрасно“, „многообещаващо“, „перспективно“. Професионална етика, сдържана и солидна…