Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 19

- Никога не съм чувал по-големи глупости! - Бингам хвърли фаса на пода и го смачка с тока на ботуша си.

- Изобщо не съм очаквал да ми повярвате веднага - каза Уилсън.

- И какво толкова ценно има в този „град в об­лаците“, че да изисква подобно ужасно жертване на невинни?

- Градът е тяхното най-свещено място.

- За инките всичко е свещено - отвърна Хайръм.

- Това е всеизвестно. Трябва да има нещо по-важно.

- Не мога да ви кажа защо - каза Уилсън. - Тай­ните на Вилкапампа се пазят и до днес. Но зная, че когато... видите изгубения град с очите си, душата и сърцето ви ще полетят. Стотици тераси, водещи до огромен изоставен къс черен гранит, чиято сурова прелест не може да се опише с думи.

- Има ли съкровище там?

- Градът има златно сърце - отвърна Уилсън. - В метафоричен смисъл. Но иначе няма съкровище, което може да бъде отнесено или продадено.

- Няма съкровище - повтори Хайръм. - Разоча­роващо.

- Историята е отредила вие, Хайръм Бингам Тре­ти, да откриете Вилкапампа и да я покажете на света. Това само по себе си е достатъчно съкровище.

Последва дълго мълчание.

- През всичките си години - обяви Хайръм - не съм чувал такава измислица като тази, която ми казахте в този влажен ден. - Той грабна чашата на Уилсън, сло­жи я на масата до своята и напълни отново и двете до ръба. - Обаче сте много забавен. Сигурно надморска­та височина е виновна да измислите такава цветиста история. - Хайръм замислено почеса брадичката си. - Да, вие сте най-смешният човек, когото съм срещал... поне в Перу. Преди години познавах един тип от Йейл, Стивън се казваше. Той беше смешен. Разказваше куп вицове. - Хайръм се усмихна широко. - Двама души влизат в капан... - Той замълча за момент. - Човек би си помислил, че поне единият ще го види заложен на земята. - И се разсмя, сякаш това беше най-смешното нещо, което е чувал. - Двама влизат в капан! - повто­ри той. - Ама че смешно! А знаете ли кое е общото между ябълките и портокалите?

- Плодове са - каза след размисъл Уилсън.

- Грешно - отвърна Хайръм. - И едните, и други­те не могат да карат локомотиви! - И се разсмя отно­во. - Знам безброй подобни. Кое е кафяво и лепкаво? - Той замълча. - Лепилото! - Подхранваният му от алкохола смях ставаше все по-буен.

- Съдбата ви е да откриете Вилкапампа - рязко рече Уилсън. - Независимо дали ми вярвате или не. - Той отново вдигна чашата си и изгълта уискито. - Трябва незабавно да тръгнем по Пътеката на инките. - Уилсън остави чашата на бюрото с дъното наго­ре. - Събитията в Куско са непредсказуеми. Някакъв свещеник е убит, а един човек е прикован на кръст на стените на катедралата.

- Видяхте ли го? - Хайръм тутакси стана отново сериозен. - Не всеки ден може да се види разпнато тяло. Ама че гледка. Ужас. Селяните никак не са доволни, знам го. И колкото повече стоят на дъжда, толкова по-гневни стават. Перуанците не обичат дъ­жда, което е смешно, като се има предвид, че живеят на това забравено от Бога място. През лятото дъждо­вете не спират. - Внезапно на лицето му се изписа недоумение. - Знаете ли, веднъж се срещнах с монсеньор Пера. Стори ми се много приятен човек. Поне убиецът си е получил заслуженото. Някакъв местен войник.