Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 20

- Трябва да тръгнем към планините - каза Уил­сън. - Нямаме нито минута за губене.

- Жена ми ме мрази - неочаквано обяви Хайръм, като леко заваляше думите. - Тъстът ми е на мнение, че съм глупак, представяте ли си? Цялото ѝ семей­ство ме мисли за такъв.

- Никой няма да ви мисли за глупак, след като от­криете Вилкапампа - каза Уилсън. - Тъкмо обратното. - Той помогна на Хайръм да се изправи и го поту­па окуражително по гърба. - Ще ви почитат като един от най-великите изследователи на всички времена.

- Откъде знаехте, че жена ми е бременна? - попи­та Хайръм. - Трябва да ми кажете.

- Знам много неща за бъдещето - отвърна Уилсън, като се мъчеше да не звучи толкова арогантно. - Ско­ро ще видите, че съм ценен приятел в много отноше­ния. Трябва само да дойдете с мен. Направите ли го, животът, за който винаги сте мечтали, ще бъде ваш.

5.

Куско, Перу

Катедралата

12:05 ч.

16 януари 1908 г.

Стените на великата катедрала бяха озарени от трептящото сияние на хиляди горящи свещи. Епис­коп Франсиско вървеше напред-назад по централ­ния неф, а алените му роби се развяваха зад него. Беше стиснал ръце пред себе си, преплел пръсти като в молитва. Оглеждаше се боязливо насам-натам, взираше се в сенките за заплахата, която го дебнеше. Единственият звук в огромната църква бяха бързите стъпки на кожените му ботуши по по­лирания гранитен под.

Епископ Франсиско бе наредил да опразнят целия църковен комплекс заедно с прилежащите Ел Триунфо и Капила де ла Саграда Фамилия, за да остане съвсем сам с изтормозените си мисли.

- Какво искаш от мен? - извика той и тревожният му глас отекна от сводовете и невъзможно високия таван.

От всички страни го заобикаляха великолепни произведения на изкуството, държани в четиресетте ниши, всяка от които сама по себе си беше колек­ция от свещени артефакти. Стените бяха украсени с фрески, виждаха се дузина високи амвони, искрящи златни олтари, които се издигаха нагоре към Бог, го­ляма част украсени с фигури в естествен ръст, облечени в традиционни библейски роби. Св. Катери­на Сиенска сякаш се усмихваше, докато епископът минаваше покрай нея; от двете ѝ страни се виждаха силната фигура на св. Йосиф и прекрасното лице на Санта Роза от Лима.

Отляво се намираше поразителният алков за хора на катедралата, направен изцяло от местен кедър, оцветен във всички възможни цветове или покрит с великолепни листа от осемнайсеткаратово злато. Когато хорът запееше, невинните млади гласове се извисяваха през открития таван на нишата и изпъл­ваше църковния комплекс с ангелско песнопение.

Докато вървеше, епископ Франсиско се взираше в огромната картина, изобразяваща св. Христофор, носещ младенеца Исус на гърба си. Мускулестият светец се мъчеше да пресече буйна река с детето. По изражението му ясно личеше, че току-що е осъзнал, че малкото дете на гърба му тежи колкото целия свят.

- Трябва да ми се явиш! - извика епископ Фран­сиско.