Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 18

Хайръм стана от стола си, избута един сандък и разгъна голяма разръфана карта на пода. На нея бяха отбелязани планинските върхове и притоците в ра­диус триста и двайсет километра от Куско, при това доста детайлно.

- Кажете ми къде е Вилкапампа - настоя той.

- Картата ви е начертана от Антонио Раймонди - отвърна Уилсън. - Мястото го няма на нея.

Хайръм го погледна объркано.

- Това е най-точната карта на Перу, правена ня­кога.

- Вилкапампа се намира на северозапад от Куско, но долината около изгубения град не е отбелязана на картата.

- Увереността ми във вас намалява - призна Хай­ръм.

- Налейте ми чаша уиски - каза Уилсън. - И ще ви кажа какво знам.

- Знаех си, че сте пияч - рече с усмивка Хайръм. - Винаги познавам. - Като продължаваше да дими с цигарата си, той затършува някъде под бюрото, изва­ди мръсна чаша и набързо се опита да я избърше със също толкова мръсната си риза. - Харесвам хората, които пият. Показва характер. - Хайръм махна кор­ковата тапа на бутилката и напълни двете чаши до ръба. - Кажете ми къде е Вилкапампа.

Уилсън вдигна чашата си и погледна пламъка на газената лампа през кехлибарената течност.

- За ваше здраве.

- Наздраве - отвърна Бингам.

Уилсън гаврътна чашата и направи крива физио­номия, сякаш питието му беше силно.

- Ще ви дам информация, която никога досега не сте чували - започна той. - И цялата е истина. Изгу­беният град Вилкапампа се намира на северозапад от Куско, на един от високите върхове на Андите, над могъщата река на име Урубамба. Той е бил постро­ен по времето, когато империята на инките е била в разцвета си при владетеля Пачакути през 1438 г. През трийсетте и четири години, необходими за из­граждането му, градът бил дом на близо петстотин занаятчии, благородници и воини заедно със семей­ствата им. Когато внушителното планинско убежище най-сетне било завършено, било устроено празнен­ство, на което били поканени всички, свързани със строителството. Но празникът така и не се състоял. В навечерието му, докато повечето поканени спели, по заповед на самия Пачакути в града се вмъкнали маскирани убийци, които убили всеки мъж, жена и дете. Не бил пощаден никой.

Хайръм го слушаше с увиснала челюст.

- Всички следи от Града в облаците били зали­чени. Всички карти били изгорени, всяка написана дума в цялата империя била заличена.

- Момент - прекъсна го Хайръм. - Инките никога не са имали писменост.

- Грешите - отвърна Уилсън. - Инките са имали развита писменост, която била разпространена и в най-отдалечените кътчета на империята. И само за два дни и една нощ всяка написана дума била уни­щожена. Всичко това, за да може местоположението на Вилкапампа да се запази в тайна.

Ясно си личеше, че Хайръм далеч не е убеден.

- От онзи ден нататък само споменаването на Вилкапампа било достатъчно за обезглавяването на провинилия се и смъртта на всички негови роднини и близки.

- И ми казвате, че поради това инките нямат пис­меност? Защото са се опитвали да защитят послед­ната си столица?

- Пачакути не можел да си позволи да рискува - отвърна Уилсън.