Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 17

- Точно за нея - отвърна Уилсън. - Тук съм с една-единствена и съвсем проста цел... да ви заведа там, Хайръм Бингам.

- Значи днес наистина е щастливият ми ден! - изкиска се Хайръм.

- Нека се договорим - каза Уилсън. - Ако ви кажа нещо, което никой друг освен вас не би могъл да знае, ще си помислите дали да не ми се доверите. Как ви звучи?

Хайръм се намести в стола си и очите му проблес­наха развеселено.

- Ще се хвана на играта. Кажете ми нещо, което никой друг не би могъл да знае, и тръгваме оттам. - Той посочи с пръст Уилсън. - И дано да си заслу­жава!

- Знам, че жена ви е бременна - каза Уилсън. - С писмото на бюрото ви тя настоява или незабавно да се приберете у дома, или изобщо да не се връщате. Ако не се върнете във Вашингтон до април, смята да спре финансирането ви.

Хайръм грабна плика и провери печата.

- Да не сте ми чели пощата? - Той вдигна писмото към светлината, за да види дали не може да прочете буквите през плика.

- Не съм ви чел пощата.

- Работите за жена ми! Знаех си! Мисли си, че щом е дъщерята на великия Чарлз Л. Тифани, трябва да изпълнявам всичко, което каже. Не става така! Ка­зах ѝ го, преди да се оженим.

- Не работя за жена ви.

Хайръм сбърчи чело.

- Жените с пари са пословичният трън в задника. Такива са, казвам ви. Баща ми ме предупреждаваше! Оставих я да нарече експедицията „Панамерикански тихоокеански конгрес“, защото тя осигуряваше сред­ствата, макар че името е тъпо! Това би трябвало да е достатъчно, за да ѝ покаже колко ми пука.

- Трябва да ми се доверите - каза Уилсън в опит да го успокои. - Ако го направите, името Бингам ще стане синоним на най-големия изследовател в мо­дерната история. Ще бъдете невъобразимо прочут.

- Определено не бих отказал малко късмет - каза Хайръм, макар че още бе превъзбуден.

- Но първо трябва да приемете, че помощта ми върви със стриктни условия.

- Винаги има условия - със съмнение отбеляза Хайръм.

- Първо, никога няма да споменавате ролята ми в откриването на Вилкапампа. Трябва категорично да ми обещаете това. Второ, трябва да се закълнете да защитите Вилкапампа от онези, които ще поискат да се възползват от богатото наследство, оставено там. Трябва да бъдете пазителят на града.

Хайръм зачака за още изисквания, но Уилсън не каза нищо повече.

- Това ли е? - попита Бингам.

- Това е всичко - отвърна Уилсън. - Съгласен ли сте с условията ми?

Хайръм взе писалката си във формата на перо и започна да почуква с върха ѝ в попивателната хартия.

- Гледайте да не е някаква шега - каза накрая той.

- Не е шега.

- С цялото ми уважение, но мисля, че сте побър­кан. Ала предвид обстоятелствата, май нямам много за губене. И не съм толкова зает, че да не мога да слушам. Ако трябва да съм честен - прошепна той, - нямам представа къде да търся. Дотук всичките ми предчувствия ме излъгаха, но никога не бих го при­знал на когото и да било.