Читать «Проклятието на инките» онлайн - страница 21

Той продължи напред, тревожният му поглед тър­сеше в потайните кътчета на великолепната църква. Мина сигурно за десети път покрай изображението на св. Антоний Падуански, но не забави крачка.

„Слава на Исус, Мария и Йосиф“ - каза си той.

- Сега аз съм твой господар!- прогърмя дълбо­кият глас в главата му толкова силно, че епископът трябваше да запуши с пръсти ушите си в опит да об­лекчи болката.

- Направих каквото поиска - промърмори еписко­път и отново падна на колене. - Изпълних заръката ти! - извика той. - Обеща ми, че ще бъда свободен да се върна при моя Бог. Защо не удържа на думата си?

В неподвижния въздух на църквата се възцари продължителна тишина. Както много пъти преди, епископът се замоли, противно на всяка надежда, никога повече да не чуе ужасния глас, всичко случи­ло се с него да е само някакъв зловещ сън.

- Слава на Исус, той е мой закрилник в този мо­мент на велики изпитания - промърмори той.

- И двамата сме заплашени- каза най-сетне дъл­бокият глас.

Гласът в главата му накара цялото тяло на еписко­па да плувне в пот, от главата до петите.

- Моля те... трябва да ме освободиш - каза той, преглъщайки напиращите сълзи.

- Няма да бъдеш освободен, докато не бъда в безопасност, дете мое. В Куско има един човек, чужденец, който се опитва да открие душата ми... пътят му тепърва започва. Той е от далечна земя, за която не знам нищо.Този човек ще дойде да тър­си нещо, което е изчезнало. Съзрях го във виденията си. Трябва да го спреш на всяка цена.

Епископът огледа сводовете на катедралата. Със сигурност се намираше в дома Господен - или поне очите му твърдяха така. Такава великолепна сграда, че навремето вярваше, че може да говори направо с Бог чрез неимоверната архитектура.

„Как може да не съм защитен в собствената си църква? - позволи си да се запита епископ Франсис­ко. - В лоното на дома Господен?“

- Никъде няма закрила за теб!

Епископът трепна от болката, предизвикана от ужасния глас в главата му.

- И докато реша, ще действам чрез теб. Ако ми се подчиняваш безпрекословно, ще бъдеш награден. Ако ме разочароваш, очаквай по-ужасна смърт и от тази на Корсел Сантияна. Помниш ли изражението му, докато забиваха пироните в ръцете и стъпала­та му? Помниш ли очите му, докато животът из­тичаше от него?

- Помня.

- Трябва да се откажеш от онова,което смяташ за прието.

Зловеща светлина на свещи изпълни десния неф.

- Моля те, нека видя лицето ти - замоли се епис­коп Франсиско, свел покорно глава. - Обеща ми, че ще мога да те видя в истинския ти облик.

- Стани от пода -заповяда гласът. -Тръгни на­пред.

Епископ Франсиско стана; насинените му колене го боляха от многократното коленичене през по­следните два дни. Отново тръгна напред, отначало с накуцване, но после ускори крачка. Не искаше да показва слабост.

- Продължавай, дете мое.

Епископът мина покрай съкровищницата, в която имаше дузина сияещи свещници, заобиколени от ве­ликолепни сребърни решетки, извисяващи се на де­сет стъпки. Скъпоценният метал, подобно на почти всичко останало в прекрасната църква, беше дошъл от претопени древни съкровища на инките. В цен­търа се намираше характерната фигура на пеликан, пронизващ с клюн собствено си сърце - символ на върховната любов и себеотрицание.