Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 55

— Интересно — каза замислено Олрик.

— Някога чел ли си къде точно се намира затворът?

— Не, но за него се споменава малко в „Тезис върху архитектурния символизъм в Новронската империя“ на Мантуар. Това е пергаментът, където името на Есрахаддон бе заменено. Захвърлен на задния рафт с години, един ден го намерих при почистване на библиотеката. Беше объркано поднесено, но споменаваше датата на строежа и малко за наетите да го построят хора. Ако преди това не бях прочел „Събраните писма на Диойлион“, никога нямаше да направя връзката между двете, защото, както казах, никъде не се споменаваше името на затвора или на затворника.

— Не разбирам как може този затвор да съществува в Меленгар без аз да зная за него — каза Олрик, поклащайки глава. — И как така Ариста знае? И защо иска да отида там?

— Мислех, че си твърдо убеден, че тя те праща там да те убие или запре — напомни му Ейдриън.

— Това определено ми звучи по-смислено от хилядолетен магьосник — каза Ройс.

— Може би — измърмори Олрик, — но… — Очите на принца обхождаха земята, търсейки по нея отговор, а пръстът му почукваше устните. — Помислете за това: ако тя наистина ме иска мъртъв, защо да избира такова място? Би могла да ви прати тук в манастира, където да ви очаква цяла армия и никой нямаше да разбере. Ненужно усложнение е да ме завличате до скрито място, за което никой не е чувал. Защо ще споменава този Есрахаддон или Гутария?

— Сега мислиш, че казва истината? — попита Ройс. — Мислиш ли, че наистина има мъж на хиляда години, който те чака да поговорите?

— Не бих отишъл толкова далеч, но… помисли си какви възможности се разкриват, ако той наистина съществува. Представи си какво бих могъл да науча от съветника на последния император.

Ейдриън се изкикоти на тези думи.

— Сега започваш да звучиш като истински крал.

— Може би е заради топлината на огъня или миризмата на варените картофи, но започвам да си мисля, че би било добра идея да видим къде ще ни отведе това. И вижте, бурята отминава. Скоро дъждът ще спре, струва ми се. Ами ако Ариста не се опитва да ме убие? Ами ако там наистина има нещо, което трябва да открия, нещо свързано с убийството на баща ни?

— Баща ти е бил убит? — запита Майрън. — Много съжалявам.

Олрик игнорира монаха.

— Освен това, не ми харесва този древен затвор да съществува в кралството ми без моето знание. Чудя се дали баща ми е знаел за него — или неговият баща. Може би никой Есендън не е. В едно хилядолетие се побират събития векове преди основаването на Меленгар. Затворът е бил построен по времето, когато тази земя още е била оспорвана по времето на Великата Гражданска война. Ако е възможно човек да живее хиляда години, ако този Есрахаддон е бил съветник на последния император, ми се струва, че трябва да говоря с него. Всеки аристократ в Апеладорн би дал лявото си око за възможността да говори с истински имперски съветник. Както каза монахът, толкова много знание е било изгубено с падането на империята; толкова много забравено във времето. Какво може да знае? Какво предимство би могъл да е човек като него за млад крал?