Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 54

— Почакай малко — прекъсна го Олрик. — Значи този затвор е бил построен — кога — преди деветстотин години в кралството ми и аз не знам нищо за него?

— Е, съдейки по датата на свитъка, би могъл да бъде започнат… преди деветстотин деветдесет и шест години и двеста петдесет и четири дни. Затворът е бил масивно начинание. Едно конкретно писмо говореше за наемането на опитни занаятчии от цял свят за планирането и построяването му. Най-големите умове и най-напредналото инженерство са били използвани за градежа. Издълбали затвора в скала в планините на север от езерото. Запечатали го не само с метал, камък и дърво, но също с древни и могъщи заклинания. Когато бил завършен, бил смятан за най-сигурния затвор в света.

— Трябва да са имали доста отвратителни престъпници по онова време, за да си правят такъв труд — каза Ейдриън.

— Не — отвърна Майрън с фактологичен тон, — само един.

— Един? — запита Олрик. — Цял затвор за един-единствен човек?

— Името му било Есрахаддон.

Ейдриън, Ройс и Олрик си размениха изненадани погледи.

— Какво толкова е направил? — запита Ейдриън.

— Според всичко прочетено от мен, той е бил отговорен за разрухата на империята. Затворът бил специално проектиран за него.

Всички изгледаха невярващо монаха.

— И как точно е отговорен за разрушаването на най-могъщата империя, която светът някога е виждал? — попита Олрик.

— Есрахаддон някога бил доверен съветник на императора, но го предал, убивайки цялото имперско семейство, с изключение на единствения син, който успял да избяга. Дори има истории, които разказват, че разрушил столицата Персепликуис. Империята потънала в хаос и гражданска война след смъртта на императора. Есрахаддон бил заловен, осъден и затворен.

— Защо просто не са го екзекутирали? — запита Олрик, спечелвайки си ледени погледи от крадците.

— Има ли проблем, който да разрешиш без екзекуция? — презрително каза Ройс.

— Понякога това е най-доброто решение — отвърна Олрик.

Майрън внесе съдовете и преля водата в един. Добави картофите и постави съда над огъня.

— Тогава Ариста ни е изпратила да заведем брат й да види затворник, който е на над хиляда години. Някой да вижда проблеми с това? — попита Ейдриън.

— Виждате ли? — възкликна Олрик. — Ариста лъже. Вероятно е чула името Есрахаддон по време на обучението си в университета Шеридън и не е осъзнала кога е живял. Няма начин Есрахаддон да е още жив.

— Може и да е — рече небрежно Майрън, докато разбъркваше картофите.

— Как така? — запита Олрик.

— Защото е магьосник.

— Като казваш, че е магьосник — попита Ейдриън, — имаш предвид, че е бил образован мъдрец или е можел фокусничи с карти, или че е умеел да вари лекарство против безсъние? Ройс и аз познавахме подобен човек, той беше по малко и от трите, но не можа да избегне смъртта.

— Според разказите, които съм чел — обясни Майрън, — магьосниците тогава са били различни. Наричали магията „Изкуството“. Повечето от имперското знание се загубило заедно с империята. Като например древните умения на борбата Тешлор, която правела бойците непобедими; или строителните техники за издигане на огромни сгради; или умението да се изковават мечове, които режат камък. По подобен начин изкуството на истинската магия изчезнало с отмирането на истинските магьосници. Сведенията разказват, че цензарите — така наричали маговете — били невероятно могъщи. Има истории за предизвикани от тях земетресения, бури, дори затъмняване на слънцето. Най-великите от тези древни магьосници формирали група, наречена Великият цензарски съвет. Членовете били част от вътрешния кръг на управлението.