Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 57

— Не — протестира Майрън, — не е това.

— А какво е тогава? — запита Ейдриън. — Седиш тук в студената и влажна дупка, увит само с одеяло, пирувайки с варени картофи, а кралят ти предлага да те уреди като барон-земевладелец и ти се противиш?

— Не искам да съм неблагодарен, но… ами, аз никога не съм напускал абатството преди.

— Какво имаш предвид? — попита Ейдриън.

— Никога не съм излизал. Дойдох тук, когато бях на четири години. Никога не съм излизал — никога.

— Със сигурност си ходил до Роу, рибарското село? — запита Ройс. Майрън поклати глава — Не си ходил в Медфорд? Ами околностите? Поне си ходил до езерото да ловиш риба или да се разходиш?

Майрън отново поклати глава:

— Никога не съм напускал абатството. Дори до хълма не съм ходил. Не съм сигурен, че мога да изляза. Само от мисълта ми прилошава — Майрън провери сухотата на робата. Ейдриън видя как ръката му се тресе, макар че бе спрял да трепери преди време.

— Затова значи беше толкова възхитен от конете — каза предимно на себе си Ейдриън. — Но си виждал коне преди, нали?

— Виждал съм ги през прозорците на абатството в редките случаи, когато дойдат ездачи. Всъщност никога не съм докосвал ни един. Винаги съм се чудел какво ли е да яздиш кон. Във всички книги говорят за коне, турнири, битки и състезания. Конете са много популярни. Един крал — крал Бетами — накарал да го погребат с коня му. Има много неща, за които само съм чел, но никога не съм виждал — например жени. Те също са много популярни в книгите и поемите.

Очите на Ейдриън се разшириха:

— Не си виждал жена?

Майрън поклати глава.

— Е, някои книги имат илюстрации, но…

Ейдриън посочи с палец Олрик:

— А аз си мислех, че принцът водел живот под похлупак.

— Но поне си виждал сестра си — каза Ройс. — Идвала е тук.

Майрън не каза нищо. Погледна настрани и се зае да отстрани съда от огъня и да сервира картофите в чинии.

— Искаш да кажеш, че е идвала тук да се среща с Гаунт и нито веднъж не е дошла да те види? — попита Ейдриън.

Майрън сви рамене:

— Баща ми дойде веднъж преди около година. Абатът бе принуден да ми каже кой е.

— Значи не си бил част от срещите тук? Не си ги уреждал?

— Не! — изкрещя Майрън и изрита една от празните тенджери. — Не зная нищо за писма и сестра ми! — Отстъпи към стената, докато очите му се наляха със сълзи и задиша тежко. Никой не продума; гледаха го как стои там, смачкал одеялото и зяпайки в пода.

— Съ… съжалявам. Не трябваше да ви крещя. Простете ми — каза Майрън, обърсвайки очи. — Не, никога не съм я срещал, а баща си видях веднъж. Той ме накара да се закълна да пазя мълчание. Не знам защо. Националисти, роялисти, империалисти — не знам нищо за тях.

В гласа на монаха се долавяше дистанция, глух болезнен звук.

— Майрън — подхвана Ройс, — не си оцелял защото си под бил каменния аналой, нали?