Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 53

Вторачен във великолепно изписания текст, Ейдриън запита:

— Как си запомнил всичко това?

Майрън сви рамене:

— Запомням всички прочетени от мен книги.

— И прочете ли всички книги в библиотеката?

Майрън кимна:

— Имах много свободно време.

— Колко книги имаше там?

— Триста осемдесет и две книги, петстотин двадесет и четири свитъка и хиляда двеста и тридесет пергамента.

— И си спомняш всяка поотделно?

Майрън отново кимна.

Всички гледаха монаха с възхита.

— Аз бях библиотекарят — каза Майрън с такъв тон, като че това обяснява всичко.

— Майрън — внезапно каза Ройс — във всички тези книги някога да си прочитал нещо за затвора Гутария или за затворник на име Есра… хаддон?

Майрън поклати глава.

— Предполагам е малко вероятно някой да запише нещо, отнасящо се до таен затвор — рече Ройс с разочарован вид.

— Но бе споменато няколко пъти в свитък и веднъж в пергамент. В свитъка обаче името Есрахаддон бе променено на затворника, а Гутария се споменаваше като Имперският затвор.

— Кълна се в брадата на Марибор! — възкликна Ейдриън, гледайки монаха с възхищение. — Наистина си запаметил цялата библиотека!

— Защо „имперски“? — запита Ройс. — Нали Ариста каза, че бил под контрола на църквата.

Майрън сви рамене:

— Може би защото в имперските времена нифронската църква и империята са били свързани. Нифрон е древна дума за император, произлязла от името на първия такъв, Новрон. Така че църквата на Нифрон са поклонниците на императора и всичко свързано с империята би могло да бъде смятано за част от църквата.

— Ето защо членовете на нифронската църква са толкова целеустремени да намерят наследника — добави Ройс. — Той би бил техен бог, така да се каже, а не само владетел.

— Имаше няколко много интересни книги за Наследника на империята — каза развълнувано Майрън. — И предположения какво му се е случило…

— Ами затворът? — запита Ройс.

— Ами, това е тема, по която почти нищо не се споменава. Единствената директна препратка бе в много рядък свитък, наречен „Събраните писма на Диойлион“. Оригиналът пристигна тук преди около двадесет години. Бях само на петнадесет тогава, но вече бях помощник-библиотекар, когато го донесе един ранен и умиращ свещеник. Валеше, също като сега. Отведоха го в лечебницата и ми казаха да наглеждам нещата му. Взех раницата, която бе подгизнала и вътре намерих всякакви свитъци. Страхувах се, че водата може да ги е повредила, затова ги отворих да изсъхнат. Докато стояха отворени, не можах да не ги прочета. Обикновено не мога да се въздържа да не прочета нещо.

Макар да не изглеждаше много по-добре, два дни по-късно свещеникът си тръгна и си взе свитъците. Никой не можа да го убеди да остане. Изглеждаше изплашен. Самите свитъци бяха различни кореспонденции на архиепископ Венлин, глава на нифронската църква по времето на разпада на империята. Един от тях бе постимперски декрет за построяването на затвор, заради което си помислих, че документът е от голяма историческа стойност. Разкриваше, че църквата е поела управлението моментално след изчезването на императора. Стори ми се удивително. Също бе доста любопитно, че на построяването на затвор се поставяше такъв приоритет, предвид времената. Сега осъзнавам, че е бил много рядък свитък, но тогава не знаех.