Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 56

— Дори и ако е призрак? — запита Ройс. — Малко е вероятно да има хилядолетник в затвор северно от езерото.

— Ако призракът може да говори, каква е разликата?

— Разликата е, че харесвах повече идеята, когато ти не искаше да отидем — каза Ройс. — Мислех си, че Есрахаддон е някакъв стар барон, заточен от баща ти, който е сключил договор за теб; или може би майката на незаконороден полубрат, която е била затворена, за да й запушат устата. Но това? Нелепо!

— Нека не забравяме, че обещахте на сестра ми — усмихна се сладко Олрик. — Да ядем. Сигурен съм, че картофите вече са готови. Бих могъл да ги изям до един.

Олриковият царствен апетит му спечели нов укорителен поглед от Ройс.

— Не се притеснявайте за картофите — каза им Майрън. — В градината има още, сигурен съм. Тези ги изрових докато копаех… — той спря.

— Не се притеснявам, монахо, понеже идваш с нас — каза му Олрик.

— Ка… какво?

— Очевидно си твърде знаещ човек. Убеден съм в полезността ти в различните ситуации, които ни очакват. Така че ще служиш на своя крал.

Майрън погледна втренчено. Премигна два пъти бързо и лицето му внезапно пребледня:

— Съжалявам, но… не мога да направя това — отвърна смирено.

— Може би ще е най-добре да дойдеш с нас — каза му Ейдриън. — Останеш ли тук, ще умреш през зимата.

— Но вие не разбирате — Майрън протестира с нарастващо неудобство в гласа и поклати глава непреклонно. — Не… не мога да си тръгна.

— Знам. Знам — Олрик вдигна ръка, за да задуши протестите. — Трябва да напишеш всички тези книги. Това е прекрасна и благородна работа. Напълно подкрепям. Повече хора трябва да четат. Баща ми беше голям поддръжник на университета в Шеридън. Той дори изпрати Ариста там. Можеш ли да си представиш? Момиче в университет? Във всеки случай подкрепям възгледите му за образованието. Огледай се наоколо, човече! Нямаш пергамент и вероятно ти е останало съвсем малко мастило. Дори ако напишеш всички тези томове, къде ще ги съхраняваш? Тук? Без защита от стихиите, ще бъдат унищожени и разпилени от вятъра. След като посетим този затвор, ще те отведа обратно в Медфорд и ще те оставя да работиш по проекта си. Ще уредя да ти дадат съответстващ скрипториум, може би и асистенти, които да ти помагат.

— Това е много любезно, но не мога. Съжалявам. Вие не разбирате…

— Разбирам отлично. Очевидно ти си третият син на маркиз Ланаклин, онзи, когото той отпрати, за да избегне неприятна подялба на земите си. Ти си доста уникален — образован монах с фотографска памет и синя кръв. Ако баща ти не те иска, аз със сигурност мога да ти намеря приложение.