Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 51

— Крал? — измърмори Майрън.

Олрик не му обърна внимание.

— Освен това, кому ще каже? Така или иначе се връщам в Медфорд. Не само трябва да се разправям със сестра-предателка, но и очевидно из кралството ми стават неща, за които не знам нищо. Трябва да се заема с това.

— Може да не е бил някой от твоите благородници — рече Ройс.

— Чудя се… Майрън, има ли нещо общо с Дигън Гаунт?

Майрън се размърда нервно и на лицето му се появи тревога.

— Трябва да опъна въже, на което да простра робата си — каза той, докато се надигаше.

— Дигън Гаунт? — запита Олрик. — Откаченият революционер? Той какво общо има?

— Той е един от лидерите на националистическото движение и се носят слухове, че се подвизава насам — потвърди Ейдриън.

— Националистическо движение — ха! Грандиозно име за тая тълпа — подигра се Олрик. — По-скоро са нещо като партия на селяците. Тези екстремисти искат простолюдието да има глас в държавните дела.

— Може би Дигън Гаунт е използвал манастира за нещо повече от романтични срещи — замисли се Ройс. — Може да се е срещал с привърженици. Вероятно баща ти е знаел или може да има нещо общо със смъртта му.

— Отивам да събера вода, за да ни приготвя закуска. Сигурен съм, че сте гладни — каза Майрън, докато приключваше с окачването на робата си и започна да събира разни съдове, които да остави в дъжда.

Олрик не обръщаше внимание на монаха, бе се фокусирал върху Ройс:

— Баща ми никога не би наредил подобно гнусно нападение! Той би бил по-разстроен от завладяването на манастира от империалисти, отколкото от използващите го за сбирки националисти. Мечтите на тези революционери не могат да станат нещо повече от такива, но империалистите са организирани. Имат подкрепата на църквата. Моето семейство винаги са били твърди роялисти, уверени в даденото от бога право на краля да управлява чрез благородниците си и независимия суверенитет на всяко кралство. Най-големият ни страх не са някакви дрипльовци, които си мислят, че могат да се съберат и отхвърлят закона. Притеснява ни това, че един ден империалистите ще открият Наследника на Новрон и изискат от всички кралства от четирите нации на Апеладорн клетва във вярност към новата империя.

— Да, ти предпочиташ нещата точно както са сега — забеляза Ройс. — Но предвид кой си, това не изглежда особено изненадващо.

— Ти без съмнение си яростен националист, поддържащ обезглавяването на аристокрацията, раздаването на земите им на селяни и оставяйки последните да имат думата в това как да бъдат управлявани — каза му Олрик. — Това би разрешило всички проблеми на света, нали? И това със сигурност би било в твоя изгода.

— Всъщност — каза Ройс, — нямам никакви политически пристрастия. Пречат на работата ми. Аристокрация или простолюдие, всички хора лъжат, мамят и ми плащат да им върша мръсната работа. Без значение кой е на власт, слънцето все още грее, сезоните все още се редуват и хората все още заговорничат. Ако становищата трябва да бъдат назовавани, предпочитам да мисля за себе си като индивидуалист.