Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 50

— Ами другите монаси? Къде са те? — запита Ейдриън.

— Аз… аз ги п-погребах. Главно в градината — изтрака със зъби Майрън. — З-земята е по-мека там. Не м-мисля, че ще имат нещо против. Всички ние о-обичахме градината.

— Кога се случи това?

— По-миналата нощ — отвърна Майрън.

Шокиран от новините, Ейдриън не искаше да притиска повече монаха и в стаята се възцари мълчание. Ройс накладе огън близо до входа с помощта на разни парчета дърво и масло от лампата. С разгарянето му, каменните стени отразиха горещината и стаята започна да се затопля.

Никой не отрони дума дълго време. Ройс се ровеше в огъня с пръчка, разбърквайки нажежените въглени, така че те искряха и съскаха. Всички седяха и гледаха пламъците, слушайки как огънят пропуква и пращи, докато вятърът навън виеше и дъждът шибаше хълмовете. Без да поглежда към монаха, Ройс каза с мрачен глас:

— Всички бяхте заключени в църквата, когато тя изгоря, нали, Майрън?

Монахът не отговори. Очите му останаха върху огъня.

— Видях почернялата верига и катинарът бе още затворен.

Майрън, прегърнал коленете си с ръце, започна да се поклаща леко.

— Какво се случи? — запита Олрик.

Майрън пак не каза нищо. Изминаха няколко минути. Най-сетне монахът премести поглед от огъня. Не погледна останалите, а вместо това се втренчи в някаква далечна точка навън в дъжда.

— Дойдоха и ни обвиниха в измама — каза с тих глас. — Бяха може би около дузина, рицари с покрити с шлемове лица. Събраха ни и ни заключиха в църквата. Затвориха големите врати зад нас. Тогава започна пожарът.

Димът изпълни църквата толкова бързо. Чувах как братята ми се давят, мъчейки се да дишат. Абатът ни поведе в молитва, докато не припадна. Изгоря много бързо. Никога не съм знаел, че съдържа толкова много сухо дърво. Винаги ми бе изглеждала толкова стабилна. Кашлянето ставаше по-тихо и по-рядко. В даден момент не можех да виждам вече. Очите ми се насълзиха и припаднах. Събуди ме дъждът. Намирах се под мраморния аналой в най-долния неф и всичките ми братя бяха около мен. Потърсих други оцелели, но такива нямаше.

— Кой стори това? — поиска да знае Олрик.

— Не зная имената им, нито кой ги е изпратил, но всички носеха туники със скиптър и корона — каза Майрън.

— Империалисти — заключи Олрик. — Но защо им е да нападат абатство?

Майрън не отговори. Само се взираше през прозореца в дъжда. Мина дълго време; накрая Ейдриън запита с успокоителен глас:

— Майрън, ти каза, че са ви обвинили в държавна измяна. Какво по-точно казаха, че сте направили?

Монахът не отговори. Просто седеше увит в одеялото си и се взираше. Олрик най-накрая наруши тишината:

— Не разбирам. Не съм заповядвал абатството да бъде разрушено и се съмнявам, че баща ми е сторил това. Защо империалистите биха извършили нещо подобно и то без знанието ми?

Ройс стрелна принца с груб и обезпокоен поглед.

— Какво? — запита Олрик.

— Мислех, че сме обсъдили колко е важно да се прикриваш.

— О, моля те — принцът махна с ръка по посока на крадеца. — Не мисля, че знанието на този монах за моя произход ще докара смъртта ми. Погледни го. Виждал съм удавени плъхове, които изглеждат по-заплашително.