Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 48

— Той дори не ни попита как се казваме — рече принцът.

— Това беше приятна изненада — заяви Ройс, докато обхождаше стаята с фенера. Ейдриън го наблюдаваше как прилежно претърсва всичко, а той не намери много: около дузина скрити бутилки вино, чувалче картофи и въже.

— Това е непоносимо — Олрик заяви с презрение. — Толкова голямо абатство определено би трябвало да предлага по-добри условия от тази дупка.

Ейдриън откри стар чифт обуща от зебло, които поизчисти преди да легне на пода.

— Съгласен съм с особата. Чувал съм отлични неща за гостоприемството тук. На нас изглежда дадоха най-лошото.

— Въпросът е защо? — запита Ройс. — Кой друг е тук? Трябва да са няколко групи от много голям отряд, за да ни наблъскат в тоя коптор. Само благородниците пътуват с толкова големи свити. Може да търсят нас. Може да са свързани с онези стрелци.

— Съмнявам се. Ако бяхме в Роу, бихме имали по-голяма причина за притеснение — рече Ейдриън, докато се протягаше и прозяваше. — Освен това, всички тук вече са си легнали и вероятно не очакват други посетители.

— И все пак ще стана рано да поогледам. Може да се наложи да си тръгнем бързо.

— Не и преди закуска — рече Ейдриън, сядайки на пода и сваляйки ботуши. — Имаме нужда да ядем, а абатствата са известни с храната си. Ако не друго, може да задигнеш малко.

— Хубаво, но Негово Височество да не шава много насам-натам. Той трябва да се прикрива.

Застанал в средата на килера с отвратено лице, Олрик каза:

— Не мога да повярвам какво съм принуден да търпя.

— Смятай го за ваканция — предложи Ейдриън. — Поне за един ден ще се преструваш, че си никой, обикновен селянин, например ковашки син.

— Не — рече Ройс, докато си подготвяше кътче за спане, но не си беше свалил ботушите, — може да очакват от него да знае да борави с чук. И я му виж ръцете. Всеки ще познае, че лъже.

— Работата на повечето хора изисква да използват ръцете си, Ройс — изтъкна Ейдриън. Покри се с наметалото и се обърна настрани. — С какво би могъл да се занимава обикновен селянин, от което монасите няма да разбират нищо и не предизвиква мазоли?

— Би могъл да е крадец или проститутка.

Двамата погледнаха към принца, който се сви от предложените му перспективи.

— Аз вземам леглото — обяви Олрик.

Глава 4

Уиндърмиър

Утрото настъпи студено и влажно. Монотонното сиво небе спусна плътна завеса дъжд върху абатството. Пороят се отичаше по каменните стъпала и се събираше в подножието на входа. Когато растящата локва близна краката на Ейдриън, той разбра, че е време да става. Обърна се по гръб и разтърка очи. Почувства се схванат и изтощен, а студеният утрешен въздух го пронизваше до костите. Седна, прекара лапа през лицето си и се огледа. На слабата утрешна светлина, стаичката изглеждаше още по-неприветлива от миналата нощ. Отстъпи от локвата и затърси ботушите си. Олрик имаше преимуществото на леглото, но и той не изглеждаше особено добре. Лежеше и трепереше въпреки плътното увиване с одеялото. Ройс не се виждаше никакъв.