Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 44

— Човек би очаквал да имат поне малко хляб. И кой пътува без вода? — оплака се Ейдриън.

— Не са очаквали пътуването им да продължи дълго.

— Защо съм още вързан? — раздразнено запита принцът. — Това е невероятно унизително.

— Не искам да се загубиш — отвърна му Ейдриън с широка усмивка.

— Вече няма причина да ме влачите така. Знам, че не вие сте убили баща ми. Коварната ми сестра ви е заблудила. Разбираемо е. Тя е много умна. Сега, ако нямате нищо против, бих искал да се върна в замъка си и да се разправя с нея, преди тя да е завзела властта и изпрати цялата армия да ме изловят. Що се отнася за вас, вървете си по волята на Марибор. Не ме интересува.

— Но сестра ти каза… — започна Ейдриън.

— Сестра ми току-що се опита да уреди убийството на всички ни, ако не си обърнал внимание.

— Нямаме доказателство, че е била тя. Ако те пуснем да се върнеш в Есендън и тя е права, отиваш право на заколение.

— А какво доказателство имаме в противното? Наистина ли възнамерявате да ме проводите до където тя ви е заръчала? Не мислите ли, че тя ще е приготвила и друг капан. Следвайки този път, смъртта ми би била много по-вероятна. Вижте, животът си е мой; правилно е аз да реша. Освен това какво ви интересува дали ще оживея или не? Аз исках да ви измъчват до смърт, забравихте ли?

— Знаеш ли — Ройс поспря за момент — той е прав.

— Обещахме й — напомни му Ейдриън, — и тя ни спаси живота. Нека не забравяме това.

Олрик вдигна ръце и подбели очи.

— В името на Мар! Вие сте крадци, нали? Не е като да имате чувство за чест, с което да се съобразявате. Освен това, тя беше тази, която ви предаде и застраши живота ви на първо място. Нека не забравяме това!

Ейдриън не обърна внимание на принца:

— Не знаем дали тя е отговорна и обещахме.

— Поредно добро дело? Би ли си припомнил до какво ни доведе последното?

Ейдриън въздъхна.

— Ето! Не се наложи да чакаш дълго, нали? Да, оплесках нещата, но това не значи, че сега греша. Уиндърмиър е само на… колко, десет мили? По тъмно ще сме там. Може да се отбием в абатството. Монасите трябва да помагат на пътниците, част от тяхната доктрина или код, или каквото е там. Малко храна ще ни дойде добре, не мислиш ли?

— Може да знаят и нещо за затвора — замисли се Ройс.

— Какъв затвор? — Олрик нервно се изправи.

— Гутария; сестра ти ни каза да те отведем там.

— За да ме затворите? — страхливо запита принцът.

— Не, не. Тя иска да говориш с един от затворените там; някой си Есра… как беше?

— Май Хадон — рече Ейдриън.

— Както и да е. Знаеш ли нещо за този затвор?

— Не, никога не съм чувал за него — отвърна Олрик. — Макар да звучи като място за скриване на неудобни царски особи, за да могат вероломни сестри да заемат местата на братята си.

Конят на Ройс го докосна с муцуна по рамото и той погали главата му, докато обмисляше ситуацията.

— Твърде съм изморен, за да мисля бистро. Съмнявам се, че някой от нас може да вземе разумно решение в този момент и предвид залога, не бива да бързаме. Във всеки случай ще отидем до абатството. Ще говорим с тях и ще видим какво могат да ни кажат за затвора. Тогава ще решим как ще процедираме нататък. Добре ли ви звучи?