Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 43

— Сега вярвате ли ми? — запита принцът.

— Това само доказва, че някой наистина се опитва да те убие и че това не сме ние. Не бяха войници или поне не бяха в униформа, така че биха могли да бъдат всякакви — каза Ройс.

— Как така той видя толкова много: стрелите, дрехите им? Аз можах да видя само цветовете и движението им — каза Олрик.

Ейдриън сви рамене.

Сега принцът носеше дрехите на сина на иконома: широка сива туника, захабени вълнени панталони до коленете, кафяви чорапи и дрипаво лекьосано вълнено наметало, което му бе прекалено дълго.

— Качват се на лодката — обяви Ройс.

Ейдриън виждаше само смътни движения под дърветата, докато един от мъжете пристъпи в светлината, за да хване носа на лодката.

— Скоро ще открият, че са улучили само три бушела шума, увити в стари дрехи — каза Ейдриън на Ройс, — така че аз бих бил бърз.

Ройс кимна и затича надолу по хълма.

— Какво прави? — запита Олрик шокирано. — Ще убият и него, и нас!

— Това е един от вариантите — каза Ейдриън. — Просто изчакай.

Ройс потъна в сенките на дърветата и Ейдриън го изгуби от поглед.

— Къде изчезна той? — запита принцът с объркано изражение.

Ейдриън още веднъж вдигна рамене.

Под тях, мъжете се събираха на лодката и Ейдриън дочу далечни викове. Не можеше да разбере думите, но видя един да държи храсталаковия Лъжеолрик, допълнен със стрели. Двама от тях останаха на лодката, докато останалите се отправиха към брега. Тогава Ейдриън видя движение сред дърветата: редица вързани коне, изчакващи се по хълма към него и Олрик. От бреговете се разнесоха тревожни викове и проклятия, докато далечните фигури се опитваха да прекосят полето и покачат на хълма.

Когато конете наближиха, Ейдриън видя Ройс приклекнал, висящ между двете най-предни животни. Последният хвана два коня, дръпна юздата на единия и бързо я свърза с оглавника на другия. Нареди на Олрик да се качва. Ядосани викове се разнесоха, когато стрелците ги видяха. Двама или трима спряха, за да приготвят стрели, но не улучиха. Преди да могат да се приближат, тримата се качиха на конете и поеха към пътя.

Ройс ги поведе една миля на север, където се пресичаха пътищата Уестфилд и Стоунмил. Тук Ейдриън и Олрик се отправиха на запад. Ройс, водейки вързаните един за друг заловени коне, остана назад да прикрие следите им и сетне се отправи на север. Час по-късно се присъедини към останалите двама — бе оставил другите животни. Изоставиха пътя в предпочитание на откритото поле и поеха далеч от реката, но в общи линии на запад.

Конете се бяха изпотили здравата и дишаха задъхано. Когато навлязоха сред дърветата, пътниците намалиха скоростта. В храстите спряха и разпрегнаха. Олрик приседна в разчистено от бодливи храсталаци място и оправи туниката си, която не му стоеше особено елегантно. Ройс и Ейдриън се възползваха от възможността да разгледат конете. Липсваха каквито и да било белези, символи, пергаменти или емблеми, които да спомогнат за идентифицирането на нападателите. Конят на Ейдриън носеше резервен арбалет и стрели, останалите имаха само седла.