Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 42

— Тази лодка — оглеждайки се продължи принцът, — точно като по поръчка ви чака на брега на реката.

Олрик отпусна глава върху платнището до него.

— Колко удобно да имате лодчица с покривало като това, под което да ме скриете. Ако имате хубава лодка, не бихте тръгнали по сушата. Не можете да плавате срещу течението. Трябва да пътувате към морето. Тя знае точно къде се намираме и къде ще отидем. Каза ли ви къде да ме отведете? Някъде надолу по реката ли е?

— Езерото Уиндърмиър.

— А, Уиндското абатство? Не е далеч от Роу и реката води към него. Колко удобно. Естествено, никога няма да стигнем там — каза им принцът. — Тя ще е разположила убийци някъде по брега. Ще ни причакат. Тя ще каже, че вие двамата сте ме убили, както сте сторили и с баща ми. И, разбира се, хората й са ви умъртвили, когато сте се опитали да избягате. Ще устрои великолепни погребения на мен и татко. На следващия ден ще призове епископ Салдур да извърши коронацията й.

Ройс и Ейдриън седяха мълчаливо.

— Още доказателства ли искате? — продължи принцът. — Казвате, че оня се наричал ДеУитт? Казахте, че бил от Калис? Е, преди два месеца Ариста се върна от посещение там. Може да си е намерила нови приятели. Може да им е обещала земя от Меленгар в замяна на съдействие за справяне с проблематичен баща и наследник, запречил пътя към короната.

— Трябва да се махнем от реката — Ройс каза на Ейдриън.

— Мислиш ли, че е прав? — запита партньорът му.

— В този момент няма значение. Дори и да греши, стопанинът на лодката ще я обяви за открадната. Когато се разчуе, че принцът е изчезнал, бързо ще свържат двете неща.

Ейдриън се изправи и погледна надолу по течението.

— Ако бях на тяхно място, щях да изпратя група конници надолу по басейна, в случай че сме спрели — и друга скоростна група по Уестфилдския път, която да ни пресрещне при брода Уисънд. Би отнело само три часа.

— Което значи, че вече са там — заключи Ройс.

— Трябва да се махнем от реката — подчерта Ейдриън.

* * *

Лодката вече можеше да бъде видяна от Уисъндския брод — равна, камениста зона, където реката внезапно се разширяваше и ставаше достатъчно плитка за прекосяване. Фермерът Уисънд бе построил малък заслон близо до водата, позволяващ на животните му да пият необезпокоявани. Гъсти къпинаци открояваха бреговете, плачещи върби се навеждаха тъй ниско над реката, че клоните им я докосваха, набраздявайки повърхността й във вълни и непостоянни въртопи.

Щом лодката навлезе в плитчините, скрити арбалетчици запратиха дъжд от стрели от брега. Една се заби в борда. Втора и трета намериха целта си в емблемата на кралския сокол на гърба на робата на принца. Фигурата в робата падна по очи на дъното. Още стрели попаднаха в гърдите на кормчията, който цопна във водата и в държащия пръта, който се наклони настрани.

Шестима изникнаха иззад храстите и върбите. Бяха облечени в кафяво, тъмнозелено и златисто. Нагазиха в реката и се отправиха към лодката.

— Официално е, мъртви сме — обяви весело Ройс. — Интересно, първите стрели удариха Олрик.

Тримата лежаха скрити във високата трева на източния хълм нагоре по течението от брода. Оттук, пътят следваше реката до Роу, където тя се вливаше в морето.