Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 41

Принцът се замисли над това за миг.

— Откуп, значи. Възнамерявате да ме продадете на този, който предложи най-много? Тя обеща ли ви печалба от продажбата ми? Ако сте повярвали, то и двамата сте глупаци. Ариста никога няма да го позволи. Тя ме иска мъртъв, за да си осигури трона. Няма да получите и меден петак!

— Слушай, малък кралски трън в задника, не ние сме убили баща ти. В интерес на истината, не че има значение, смятах стария Амрат за читав крал — доколкото подобно нещо е възможно. Освен това не сме те отвлекли за откуп или за да те продаваме.

— Е, със сигурност не ме овързвате като прасе с надеждата да получите благоволението ми. Какво точно възнамерявате да правите с мен? — принцът се замята, но впоследствие се успокои.

— Ако наистина искаш да знаеш, опитваме се да спасим живота ти. Колкото и странно да изглежда — рече Ейдриън.

— Какво? — запита Олрик, вцепенен.

— Сестра ти мисли, че някой в замъка — същият, убил баща ти — възнамерява да унищожи целия ви кралски род. Тъй като ти би бил най-вероятната следваща цел, тя ни освободи, за да те отведем на безопасно място.

Олрик издърпа крака изпод себе си и успя да седне, опирайки гръб в купчината раирани червено-бели шамандури. Вгледа се в двамата за миг.

— Ако Ариста не ви е наела да убиете баща ми, какво правехте в замъка тогава?

Ейдриън преразказа накратко срещата си с ДеУитт, изслушан от принца без прекъсвания.

— И тогава Ариста дойде при вас в тъмницата с тази история, молейки ви да ме отвлечете, за да съм защитен?

— Повярвай ми — рече Ейдриън, — ако имаше друг начин да се измъкнем, бихме те оставили.

— Значи сте й повярвали? По-тъпи сте от очакваното — Олрик поклати глава. — Не виждате ли какво прави? Иска да получи кралството за себе си.

— Ако това бе така, защо й е да ни кара да те отвличаме? — запита Ройс. — Защо просто не те убием, като баща ти?

Олрик помисли за момент, плъзгайки очи по пода на лодката, сетне кимна.

— Най-вероятно се е опитала — погледна отново към тях. — Миналата нощ не си бях в стаята. Измъкнах се за среща и съм заспал. Събуди ме шумът. Твърде вероятно да е имало изпратен убиец, но мен ме е нямало. В крайна сметка, имах телохранител до себе си през цялото време, докато Ариста не ме убеди, че трябва да дойда сам в кухнята. Трябваше да се сетя, че ме предава.

Сложи вързаните си крака върху натрупаните мрежи.

— Никога не съм си мислил, че може да е толкова жестока, та да убие баща ни, но тя е такава. Изключително умна е. Разказва ви тази история за предател, която звучи достоверно, защото е истина. Излъгала е единствено за това, че не знае кой е. Щом като убиецът й ме е пропуснал, тя използва вас. Било е по-вероятно да се съгласите на отвличане, отколкото на убийство, така че ви е подмамила.

Ройс не отговори, но хвърли поглед към Ейдриън.