Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 37

— Просто е толкова… странно. Дори Хилфред не е с теб. Като че се разхождаш наоколо без сянка. Изнервящо е. Да сляза тук с теб… знаеш. Ние сме брат и сестра, а рядко се виждаме. В последните години сме говорили само няколко пъти и то само когато отиваме на почивка в Дрондил Филдс. Ти винаги се заключваш в онази кула, правейки кой знае какво, а сега…

— Зная, странно е — отвърна Ариста, — съгласна съм. Чувствам се както в нощта на пожара. Още сънувам кошмари за него. Интересно дали ще имам кошмари за тази нощ.

Гласът на Олрик омекна.

— Нямах това предвид. Просто никога не сме се разбирали. Но сега ти си единственото ми семейство. Звучи странно, но внезапно осъзнавам, че това има значение за мен.

— Значи искаш да бъдем приятели?

— Да кажем, че искам да спрем да враждуваме.

— Не знаех, че сме били врагове.

— Ти ми завиждаше още откакто мама ти каза, че по-големите дъщери не стават кралици; не и докато по-малките синове са наоколо.

— Не съм!

— Не искам да споря. Може би искам да сме приятели. Сега съм кралят и имам нужда от помощ. Ти си по-умна от повечето министри. Татко винаги казваше така. И — за разлика от мен — имаш университетско образование.

— Довери ми се, Олрик, аз съм ти повече от приятел. Аз съм по-голямата ти сестра и ще се грижа за теб. Сега влез вътре и виж какво иска да каже онзи.

Олрик влезе в кухнята и Ейдриън го тропна по главата с дръжката на меча. Принцът се стовари на пода с глух тътен. Ариста нахлу.

— Казах да не го наранявате! — смръщи се тя.

— Иначе щеше да е извикал стражите досега — обясни Ейдриън. Запуши устата на принца и нахлузи чувала върху главата му. Ройс бе станал от мястото си и вече завързваше краката му с въже.

— Но е добре, нали?

— Ще оживее — отвърна Ейдриън, докато проверяваше ръцете и краката на зашеметения младок.

— Което е доста повече от това, което той ни бе приготвил — добави Ройс, пристягайки допълнително въжето при глезените му.

— Имайте предвид, че той е убеден във вината ви — каза принцесата. — Как бихте реагирали на негово място?

— Никога не съм срещал баща си — отвърна Ройс с безразличие.

— Тогава майка ти.

— Ройс е сирак — обясни Ейдриън, докато продължаваха да омотават принца с връв. — Не познава родителите си.

— Предполагам това обяснява доста. Добре тогава, представете си как ще се отнесете към изпратилия ви в параклиса. Съмнявам се, че ще бъдете особено учтиви, когато се изправите лице в лице с него. Във всеки случай дадохте дума. Правете каквото ви казвам и се грижете добре за брат ми. Не забравяйте, че ви спасих тази нощ. Надявам се този факт ще ви спомогне да удържите на думата си.

Тя се протегна към изпуснатия от брат й вързоп.

— Тук има няколко ката дрехи, които трябва да му станат. Принадлежаха на сина на иконома — винаги съм си мислела, че прилича много на Олрик. О, също така свалете пръстена му, но го пазете добре. Той носи кралския печат на Меленгар и е доказателство за произхода му. Без него, освен ако не срещнете някого, който го познава по лице, Олрик е просто селянин. Върнете му го, когато наближите затвора. Ще има нужда от него, за да влезе.