Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 36

— Нищо — отвърна тя. — И аз като вас съм лишена от избор.

* * *

Монасите не представляваха проблем. Спуснали ниско над очите си качулките на расата, Ейдриън и Ройс се измъкнаха от килията. Хилфред ги чакаше и бързо ги преведе до кухните, където ги остави мълчаливо. Ройс, който виждаше по-добре на тъмно, подбираше пътя през лабиринта от масивни тенджери и натрупани чинии. Внимателно си проправяха път през морето от потенциална опасност: с широките ръкави и оплитащи се в краката роби, едно невнимателно движение можеше да събори някоя керамична купчина и вдигне тревога.

До този момент планът на Ариста се увенчаваше с успех. Кухнята бе празна и двамата захвърлиха монашеските си одежди, за да се върнат към традиционното си светско облекло. Откриха централния резервоар, под който имаше голяма желязна решетка. Макар че бе тежка, успяха да я повдигнат без много шум. Бяха приятно изненадани да открият железни стъпала, водещи към нищото. Дочуха капенето на вода. Ейдриън откри пълно със зеленчуци килерче и опипва насам-натам, докато не откри чувал с картофи. Тихо изсипа съдържанието му, поизтупа го, доколкото това бе възможно и се заоглежда за връв.

Все още бяха далеч от свободата, но бъдещето изглеждаше значително по-обещаващо в сравнение с преди няколко минути. Ройс не бе казал нищо, но отговорността на Ейдриън го притесняваше. Докато чакаха, мълчанието и вината му дойдоха в повече.

— Няма ли да речеш „Казах ли ти“ — прошепна Ейдриън.

— Каква полза би имало от това?

— Значи сега си мълчиш, за да го използваш в някой бъдещ, по-удачен за теб момент?

— Не виждам полза да го изхабявам сега, а ти?

Бяха оставили вратата на кухнята леко отворена и не след дълго се появи далечен отблясък от факла. Ейдриън чу приближаващи се гласове. Това бе сигнал да заемат позициите си. Ройс седна на масата с гръб към вратата. Сложи си качулката и се престори, че се е надвесил над чиния. Ейдриън застана от едната страна на вратата, държейки късия си меч за острието.

— В името на Марибор, защо тук?

— Защото дадох на стария човек ядене и място да се измие.

Ейдриън разпозна гласовете на Олрик и Ариста и прецени, че са точно пред кухненската врата.

— Не виждам защо трябваше да оставяме пазачите, Ариста. Не знаем, дали… може да има и други убийци.

— Затова трябва да говориш с него. Той казва, че знае кой ги е наел, но отказва да говори с жена. Каза, че щял да разговаря само с теб и то единствено ако си сам. Слушай, не съм сигурна кому да се доверя в този момент — и ти също. Не можем да сме сигурни кой е замесен; някои от стражите може също да са сред заговорниците. Не се притеснявай: той е стар човек, а ти си умел фехтовчик. Трябва да го изслушаме. Не искаш ли да знаеш?

— Разбира се, но кое те кара да мислиш, че той има някаква информация?

— Няма как да бъда сигурна. Но той не иска пари, само ново начало. Това ми напомня, ето дрехи, които да му дадеш — настъпи малка пауза. — Изглежда ми достоен за доверие. Ако лъжеше, щеше да иска злато или земя.