Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 39

Ейдриън ги отблъсна от брега с помощта на дълъг прът, който откри в лодката. Ройс насочваше лодката с дървения рул, докато реката ги носеше надолу по течението. Близо до притока, течението на Галевир бе силно и придвижването напред не бе проблем. Трябваше да се борят, за да останат в средата на реката, докато бързо се носеха на север. Точно когато небето променяше цвета си от мръсносиво на стоманеносиво, преминаха под сянката на Медфорд. От реката можеха да видят централната кула на Есендън. Знамето със сокола бе спуснато наполовина заради смъртта на краля. Флагът бе добър знак, но колко време щеше да мине, преди да открият, че принцът е изчезнал и да го свалят изцяло?

Реката миеше южната част на града, заобикаляйки покрай Занаятчийска. Големи двуетажни складове от сиви тухли очертаваха брега; големи дървени колела се потапяха в реката, впрягайки силата й в захранване на воденичните камъни и дървесните складове. Плитките води на Галевир не позволяваха преминаването на големите кораби, затова многобройни докове обслужваха плоскодънни баржи, които донасяха стоки от пристанищното селце Роу. Имаше и построени от риболовците пристани, отвеждащи директно в пазарите за риба. Там скрипци повдигаха препълнени мрежи и ги изпразваха на пода за обработка. Чайките вече бяха започнали да кръжат около доковете в ранната утринна светлина, където рибарите почистваха лодките си. Никой не обръщаше внимание на двамата мъже в носещата се по реката черупчица. Но за всеки случай стояха приведени, докато и последните признаци от града не потънаха зад надигащите се речни брегове.

Светлината стана по-силна — както и течението. Започнаха да се появяват скали и дълбочината се увеличи. Никой от двамата не бе професионален лодкар, но вложиха максимално старание в отбягването на скали и плитчини. Ройс все още бе кормчия, докато коленичилият Ейдриън използваше дървения прът, за да измества лодката встрани от препятствия. Неколкократно се плъзваха по невидими речни камъни и корпусът се разтрисаше с неприятен тъп звук. Тогава принцът изскимтяваше, но през останалото време пазеше тишина и пътуването вървеше гладко.

С времето слънцето издигна цялото си лице; реката се разшири значително и се разля в спокойно течение покрай песъчливи брегове и богати зелени поля. Галевир разделяше две владения. На юг лежеше Глъстън, северната погранична зона на кралство Уоррик. На север бе Галилин, най-голямата провинция в Меленгар, под ръководството на граф Пикъринг. Някога реката беше обект на разгорещени спорове между аристократите, но сега — вододел между миролюбиви съседи; бреговете представляваха пасторални сцени от края на сезона с преживящи крави и копи сено.

Стана необикновено топло. По това време на годината имаше малко насекоми. Бръмченето на цикадите бе изчезнало и дори жабите бяха тихи. Единственият останал звук беше шумоленето на сухите треви. Ейдриън се излегна в лодката, подлагайки си бохчата със стари дрехи и опирайки крака на борда. Бе свалил ботушите и наметалото, а ризата му бе отворена. Ройс също лежеше с повдигнати крака, лениво насочвайки лодката. Сладката миризма на див салифан напояваше въздуха, засилена след първите слани. С изключение на липсата на храна, денят се очертаваше да бъде прекрасен. Щеше да бъде такъв дори и да не бяха съумели да избегнат ужасяваща смърт преди часове.