Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 35

— И още нещо: трябва да отвлечете брат ми.

Настъпи пауза, по време на която двамата се вторачиха в нея.

— Момент. Искате от нас да отвлечем принца на Меленгар?

— Всъщност, сега той е крал на Меленгар — Ройс го поправи.

— О, да, забравих — промърмори Ейдриън.

Ариста отиде до вратата на килията, надникна през прозорчето и пак се върна.

— Защо искате от нас да отвлечем брат ви?

— Защото който е убил татко, ще убие и Олрик. И то преди коронацията му, мога да си представя.

— Защо?

— За да унищожи рода Есендън.

Ройс се втренчи в нея:

— Това не поставя ли и вас в риск?

— Да, но заплахата за мен няма да е толкова сериозна, докато Олрик е жив. Той е престолонаследникът. Аз съм само глупавата щерка. Освен това, един от нас трябва да остане в кралството и открие убиеца на баща ми.

— И брат ви не би могъл да направи това?

— Той е убеден, че вие сте го сторили.

— О, вярно… моля за извинение. Все пак до преди минута щях да бъда екзекутиран, а сега ще отвличам крал. Нещата се променят малко бързичко.

— Какво да правим с брат ви, след като го измъкнем от града? — запита Ройс.

— Ще го отведете в затвора Гутария.

— Не съм чувал за това място — Ройс погледна към Ейдриън, който поклати глава.

— Не съм изненадана, малцина са — обясни Ариста. — Това е таен свещенически затвор изцяло под ръководството на нифронската църква. Намира се на западния бряг на езерото Уиндърмиър. Знаете ли къде е то?

Двамата кимнаха.

— Пътувайте по краищата му; там има стар път, който води между хълмовете; просто го следвайте. Трябва да отведете брат ми при затворник на име Есрахаддон.

— И после?

— Това е — каза тя. — Надявам се, той ще съумее да обясни всичко на Олрик достатъчно ясно, за да го убеди.

— Искате от нас да избягаме от затвора, да отвлечем краля, да прекосим страната с него докато отбягваме войници, които е твърде вероятно да не възприемат нашата версия на историята — и да отидем в таен зандан, за да може той да посети един от затворените там? — рече Ройс.

Ариста не изглеждаше развеселена.

— Или това, или мъчения до смърт след четири часа.

— На мен ми звучи като дяволски добър план. Ти какво ще кажеш, Ройс?

— Харесвам всеки план, който не включва мъчителната ми смърт.

— Добре. Ще изпратя двама монаси да ви дадат последно причастие. Ще уредя да сте освободени от оковите, за да можете да коленичите. Ще им вземете расата, ще ги заключите вместо вас и ще им запушите устите. Нещата ви са отвън в затворническата канцелария. Ще кажа на главния тъмничар, че ги вземате за бедните. Телохранителят ми, Хилфред, ще ви придружи до долните кухни. Те няма да са активни още около час, така че мястото ще е на ваше разположение. Там има подвижен капак за изхвърляне на остатъци в канала. Ще говоря с брат ми и ще го убедя да се срещнем сами в кухнята. Предполагам сте добри бойци?

— Той е — Ройс кимна към Ейдриън.

— Брат ми не е, така че лесно ще преодолеете съпротивата му. Уверете се, че не сте го наранили.

— Това наистина е глупав въпрос от моя страна — рече Ройс, — но какво ви кара да мислите, че няма да убием брат ви, да оставим тялото му да гние в канала и просто да изчезнем?