Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 38

— Ще изпълним нашата част от сделката — каза й Ейдриън, докато двамата с Ройс носеха опакованото тяло на принца към отвора. Ройс издърпа тъмносиния пръстен от пръста му и го прибра в джоба на гърдите си. Сетне се спусна на дъното на цистерната. Използвайки омотаното около глезените на Олрик въже, Ейдриън го заотпуска надолу с главата към партньора си. Щом принцът бе свален, Ейдриън грабна факлата и я пусна на Ройс. Сетне влезе в дупката и придърпа капака обратно на мястото му. На дъното на стълбата се намираше пет фута широк и четири висок сводест тунел, в който плуваше река от мръсотия.

— Запомнете — прошепна принцесата през металната решетка, — идете в затвора Гутария и говорете с Есрахаддон. И пазете брат ми.

* * *

Неразбираеми серии от мънкане се разнесоха от страна на принца изпод картофения чувал. Не бяха напълно сигурни какво казва, но виждаха, че пленникът прави всичко възможно да изкрещи и определено не бе доволен от ситуацията.

Отклонената в канала студена вода от реката Галевир го бе свестила. Бяха потънали до кръста и макар миризмата да бе по-добра, същото не можеше да се каже за температурата. Докато търсеха изхода, първите бледи лъчи на зората разкриха разликата между гористия хоризонт и небето. Нощта се топеше бързо, чуваха камбаните на Мареската катедрала да бият за ранна служба. Скоро целият град щеше да се събуди.

Ейдриън изчисли, че се намират под Площада на благородниците, недалеч от Занаятчийска. Не беше трудно да се определи, тъй като това бе единствената секция от града с покрита канализация. Метална решетка препречваше пътя им; Ейдриън с облекчение откри панти и ключалка вместо резе. Ройс се оправи бързо с нея, а ръждясалите панти се предадоха на свой ред след няколко ритника от Ейдриън. Пътят бе чист. Ройс отиде да разузнава, докато партньорът му остана с Олрик.

Принцът бе успял да поотпуши уста и част от думите му се разбираха.

— Ще накарам да ви бият до смърт! Пуснете ме незабавно!

— Пази тишина или ще те пусна в реката да видим колко хубаво плуваш вързан — отвърна Ейдриън.

— Няма да се осмелите! Аз съм кралят на Меленгар, свине такива!

Ейдриън подсече Олрик и онзи падна по лице. Остави го да се мъчи няколко секунди, сетне го вдигна.

— Сега си затваряй устата или следващия път ще те оставя да се удавиш.

Олрик хриптеше и кашляше, но не каза нищо.

Ройс се върна, промъкнал се в канала безшумно.

— Точно при реката сме. Намерих малка лодка при рибарски док и си позволих да я конфискувам в името на Негово Величество. Малко по-надолу в тръстиките е.

— Не! — протестира принцът и разтърси яростно рамене. — Трябва да ме освободите! Аз съм кралят!

Ейдриън го сграбчи за гърлото и прошепна в ухото му:

— Какво ти казах за дрънкането? Нито звук или ще плуваш.

— Но…

Ейдриън потопи принца отново, изтегли го за кратко поемане на дъх, сетне потрети.

— Ни гък! — изръмжа Ейдриън.

Олрик изломоти и Ейдриън последва Ройс по нанадолнището, влачейки принца след себе си.

Плавателният съд бе малко по-голям от гребна лодка, избелял от слънцето и пълен с мрежи и малки боядисани шамандури. Тежката миризма на риба спомогна за прикриване на вонята на канал. Имаше малко платнище на носа, служещо за убежище и съхраняване на оборудване. Набутаха там принца и го затрупаха с мрежите и шамандурите.