Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 34

— Ейдриън Блекуотър.

— А ти?

— Ройс Мелбърн.

— Кой ви изпрати тук?

— Мъж на име ДеУитт — отвърна Ейдриън. — Той е член на групата на херцог ДеЛоркан от Дагастан, но не бяхме изпратени да убием баща ви.

— С каква цел бяхте изпратени? — лакираните й нокти почукваха по дръжката на кинжала, очите й ги следяха напрегнато.

— Да откраднем меча на граф Пикъринг. ДеУитт каза, че графът го бил предизвикал на дуел миналата вечер по време на пиршеството.

— И какво правехте в параклиса?

— ДеУитт ни каза, че е скрил меча там.

— Разбирам… — тя поспря за миг, каменната й маска се разклати. Устните й започнаха да треперят, очите й се насълзиха. Тя им обърна гръб, опитвайки се да се успокои. Главата й бе наведена и Ейдриън можеше да види как дребното й тяло се накланя.

— Слушайте — каза Ейдриън — това няма да го върне, но ние не сме убили баща ви.

— Зная — каза тя, все още с гръб към тях.

Ройс и Ейдриън си размениха погледи.

— Вие бяхте изпратени тук тази нощ, за да поемете вината за убийството. И двамата сте невинни.

— Вие… — започна Ейдриън, но спря. За първи път от залавянето им бе изпитал надежда, но реши, че това не е добра идея. Обърна се към Ройс:

— Тя саркастична ли е? Обикновено ти разбираш по-добре от мен.

— Не и този път — рече Ройс с напрегнато лице.

— Просто не мога да повярвам, че вече го няма — промърмори Ариста. — Целунах го за лека нощ само преди няколко часа.

Тя пое дъх и се изправи, преди отново да застане с лице към тях.

— Брат ми има планове за вас. Ще бъдете измъчвани до смърт. Изграждат платформа, на която вие ще бъдете разсечени на четири.

— Той вече ни уведоми за подробностите — Ройс обяви мрачно.

— Сега той е кралят. Не мога да го спра. Решен е да ви види наказани.

— Можете да поговорите с него — с надежда предложи Ейдриън. — Да обясните, че сме невинни. Да му кажете за ДеУитт.

Ариста обърса очите си с длани:

— Няма никакъв ДеУитт. Вчера не е имало пиршество, нито има херцог от Калис, а граф Пикъринг не е посещавал двореца от месеци. Дори и да бе истина, Олрик не би ми повярвал. Никой в замъка не би ми повярвал. Аз съм само емоционално момиче. „Разстроена е“, ще кажат. Мога да спра утрешната ви екзекуция толкова, колкото съумях да спася собствения си баща.

— Знаели сте, че ще умре? — запита Ройс.

Тя кимна, отново борейки се със сълзите:

— Знаех. Казаха ми, че ще бъде убит, но аз не повярвах — тя спря за миг, за да погледне лицата им. — Кажете ми, какво бихте направили, за да излезете живи от този замък преди утрото?

Двамата се спогледаха в шокирано мълчание.

— Аз — всичко. Ами ти, Ройс?

Партньорът му кимна:

— Устройва ме.

— Не мога да спра екзекуцията — обясни Ариста, — но мога да уредя измъкването ви от тази тъмница. Мога да ви върна дрехите и оръжията; да ви покажа път до каналите на замъка. Мисля, че извеждат извън града. Но трябва да знаете, че не съм ги изследвала лично.

— Не бих си и помислил — рече Ейдриън, без да вярва напълно на ушите си.

— Обезателно трябва да напуснете града след като избягате.

— Това няма да е проблем. Така или иначе бихме постъпили така — обясни Ейдриън.