Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 29

— Отведете ги — излая войникът.

* * *

Олрик Есендън се сепна. Не бе в стаята си. Леглото бе далеч по-тясно от обичайното и липсваше обичайният кадифен балдахин. Стените бяха от гол камък; само малък скрин и масичка украсяваха мястото. Изправи се, разтривайки очи и скоро осъзна къде е. Бе заспал, очевидно преди няколко часа.

Погледна към Тили, голият гръб и рамото на която се подаваха изпод юргана. Олрик се зачуди как тя може да спи при цялата тази суматоха. Изтърколи се от леглото и затърси нощната си риза. Разграничаването на облеклото бе лесно дори и в мрака: нейното бе лен, неговото — коприна.

Събудена от движението му, Тили запита уморено:

— Какво не е наред?

— Нищо, заспивай — отвърна Олрик.

Тя можеше да проспи и ураган, но напускането му винаги я събуждаше. Не бе виновна за заспиването му, но той си я обвиняваше така или иначе. Олрик мразеше да се събужда тук. Мразеше Тили дори още повече и бе наясно с парадокса. През деня нуждата й от него го привличаше, но на сутринта го отблъскваше. Ала тя бе най-красивата от всички слугини в замъка. Олрик не се интересуваше от благородните дами, които баща му канеше. Те бяха високомерни и смятаха девствеността си за по-ценна от короната. Намираше ги отегчителни и глупави. Баща му не смяташе така. Олрик бе само на деветнадесет, но отецът вече го притискаше да си избере булка.

— Един ден ти ще бъдеш крал — бе му казал Амрат. — Твой първи дълг към кралството е да оставиш наследник.

Баща му говореше за брака като за професия и Олрик го виждаше по идентичен начин. За него тази, както и всякаква друга работа, бе най-добре да се отбягва — или в краен случай отлага до безкрайност.

— Ще ми се да прекарвахте повече време с мен, милорд — изплещи Тили, докато той нахлузваше нощната си риза.

— Тогава трябва да си благодарна, че се унесох за толкова дълго — заопипва в търсене на чехлите си; откри ги и плъзна крака в топлата пухкава подплата.

— Съм, милорд.

— Лека нощ, Тили — каза Олрик, докато отваряше вратата и излизаше.

— Лека… — вратата се затвори преди тя да довърши.

Обикновено Тили спеше в обща спалня заедно с другите слугини. Олрик я водеше в малката свободна стая на третия етаж за уединение. Не обичаше да води момичета в спалнята си — тази на баща му бе до нея. Свободната одая бе в северната част на замъка и понеже бе огрявана по-малко, беше по-хладна от останалите царски покои. Оправи ризата си и се насочи към стълбите.

— Прегледах всички горни етажи, капитане. Няма го там — Олрик чу някого отгоре. От сбития тон на говорещия разбра, че е страж. Рядко говореше с тях, но когато го правеше, те винаги бяха резки, като че думите бяха дефицитна стока.

— Продължете търсенето, ако трябва и долу до затвора. Искам всяка стая да бъде претърсена, всяко килерче, скрин и гардероб. Разбрано?

Олрик познаваше този глас добре; Уайлин, началник-стража.

— Да, сър, незабавно!

Олрик чу войника да трополи надолу по стълбите и го видя да спира в мига, в който погледите им се срещнаха.

— Намерих го, сър! — извика войникът с нотка на облекчение.