Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 27

— Вече зная защо ДеУитт не е искал да го стори сам — прошепна Ейдриан, докато висяха на бръшляна. — След потапянето в тази вода, ми се струва, че ако падна, ще се натроша на късчета.

— Представи си колко нощни гърнета се изпразват ежедневно в него — вметна Ройс, докато вбиваше малък клин с халка между два каменни блока.

Ейдриън погледна нагоре към многото прозорци, които вероятно принадлежаха към спални. Потръпна от заключението:

— Можех да мина и без това разяснение — измъкна ремък от раницата си и го прикрепи към халката на клина.

— Опитах се да отвлека вниманието ти от студа — рече Ройс, забивайки друго острие.

Макар досаден и напрегнат, процесът бе изненадващо бърз и скоро достигнаха най-долния прозорец — преди стражите да са приключили обиколката си. Ройс опита капака, който се оказа отворен в съответствие с обещаното. Отвори го съвсем леко и надникна вътре. След миг се покатери и махна на Ейдриън.

Легло с червен балдахин заемаше средата на една от стените. Скрин и леген за миене стояха до него. Мебелировката се изчерпваше със семпъл дървен стол. Скромен гоблен, изобразяващ преследващи елен хрътки, покриваше срещуположната стена. Всичко бе спретнато, но стерилно. Нямаше ботуши до вратата, нито гънки по завивките. Стаята бе неизползвана.

Ейдриън остана мълчаливо до прозореца, докато Ройс се отправи към вратата. Гледаше как краката на крадеца опитват пода, преди да отпусне тежестта си. Ройс бе споменавал как веднъж при един обир пропаднал от тавана, защото случил на слаба дъска. Подът тук бе каменен, но дори камъните понякога изронват хоросана си или прикриват капани. Ройс стигна до вратата, където приклекна и се заослушва. Направи знак за ходене с ръката си, сетне започна да брои на пръсти. Имаше пауза, сетне повтори сигнала. Ейдриън прекоси стаята на свой ред и двамата почакаха няколко минути в мълчание.

Ройс повдигна мандалото с обвитите си в ръкавици ръце, но не отвори вратата. Ясно доловиха тежкия екот на ботуши върху камък, първо един чифт, после друг. Ройс открехна вратата с отслабването на стъпките и надникна. Залата бе празна.

Пред тях лежеше тесен коридор, осветяван нарядко от факли, чиито пламъци хвърляха мъждукаща илюзия за движение по стените. Влязоха в залата, тихо затвориха вратата и бързо преминаха около десетина метра до украсена с позлатени панти и метална ключалка двойна врата. Ройс опита да я отвори и поклати глава. Коленичи и извади малък комплект инструменти от торбичката на колана си, докато Ейдриън се отдалечи в другия края на залата. От мястото, където стоеше, можеше да вижда коридора в двете посоки, както и част от десните стълби. Бе подготвен за всякакви неприятности, които пристигнаха по-рано от очакваното.

По коридора се разнесе шум и Ейдриън дочу слабото потракване на токове. Все още на колене, Ройс обработваше ключалката, докато стъпките се засилваха. Ейдриън премести ръка на дръжката на меча, когато крадецът най-сетне тихо отвори вратата. Доверявайки се на късмета си, двамата се шмугнаха вътре. Ройс тихо затвори портата и стъпките отшумяха без да спират.