Читать «Откровенията на Ририя - цялата поредица в една книга» онлайн - страница 28

Намираха се в кралския параклис. Купища свещи горяха във всеки край на стаята. Поддържайки великолепен сводест таван, мраморни колони се издигаха в центъра на стаята. Четири реда дървени пейки обграждаха главната пътека.

Петолистни декорации и ажурни орнаменти, характерни за нифронската църква, украсяваха стените. Алабастрови статуи на Марибор и Новрон стояха зад олтара. Новрон, изобразен като силен, красив мъж в разцвета на силите си, коленичеше с меч в ръка. Бог Марибор, представен като могъща фигура с дълга брада и надиплени одежди, надвисваше над Новрон, поставяйки корона на главата на мъжа. Самият олтар представляваше дървен шкаф с три широки врати и връх от розов мрамор. Над него имаше още две свещи и голяма разтворена позлатена книга.

ДеУитт бе казал на Ейдриън, че е оставил меча зад олтара, така че те се отправиха натам.

Наближавайки първия ред пейки, двамата внезапно застинаха. Тяло лежеше по лице в локва прясна кръв. Заоблената дръжка на кама стърчеше от гърба му. Докато Ройс бързо оглеждаше за меча на Пикъринг, Ейдриън потърси признаци на живот у наръгания. Мъртъв; от меча нямаше и следа. Ройс потупа Ейдриън по рамото и посочи към златната корона, търкулнала се до другата страна на колоната. И двамата осъзнаха цялата тежест на ситуацията — крайно време бе да изчезват.

Отправиха се към вратата. Ройс поспря за миг, за да се убеди в празнотата на залата. Изсулиха се от параклиса, затвориха врата и се отправиха към спалнята.

— Убийци!

Викът се разнесе тъй отблизо и така страховито, че и двамата се обърнаха с приготвени оръжия. Ейдриън бе извадил два меча — дълъг и къс; Ройс държеше великолепен кинжал с бяло острие.

Пред отворената врата на параклиса стоеше брадато джудже.

— Убийци! — викна отново то: излишно. Вече се разнасяше тропот на крака и след секунда войници с приготвени оръжия заливаха коридора от двете страни.

— Убийци! — джуджето продължи да ги сочи. — Те убиха краля!

Ройс повдигна резето на водещата към спалнята врата и бутна, но тя не поддаде. Опита отново, но вратата не помръдваше.

— Хвърлете оръжията или ще ви накълцаме на място! — заповяда войник. Той беше висок човек с рунтави мустаци, които настръхваха, докато той скърцаше със зъби.

— Колко мислиш са? — прошепна Ейдриън. Стените ехтяха от звуците на още пристигащи войници.

— Твърде много — отвърна Ройс.

— След минутка ще са доста по-малко — увери го Ейдриън.

— Няма да успеем. Не мога да отворя вратата, нямаме изход. Изглежда някой я е залостил отвътре. Не можем да се бием с цялата охрана на замъка!

— Свалете ги веднага! — викна командващият и направи крачка към тях, докато вдигаше меча си.

— По дяволите — Ейдриън остави остриетата си да се отпуснат на земята. Ройс стори същото.